Държавната икономика печели, рекордьор е АЕЦ “Козлодуй” с 8575% ръст за 2017 г. С 8575% до 117,899 млн. лв. е увеличена печалбата на АЕЦ “Козлодуй” за 2017-а спрямо 2016 г., показва финансовият отчет на дружеството. Със 100 млн. лв. в повече е продадената през миналата година електроенергия в сравнение с 2016 г. В отчета си дружеството пише като причина увеличените приходи и по-ниски разходи. И НЕК е на печалба малка - 6,87 млн., при 128,71 млн. лв. загуба. за 2016-а. “Мини Марица-изток”, чиито работници искат увеличение на цените на въглищата, са на печалба от 9,8 млн. лв. преди данъци, като увеличението е 27%. ТЕЦ “Марица-изток 2” отчита загуба от 182,85 млн. лв., като увеличението е със 75%. Печалбата на “Булгаргаз” се е сринала на 9,46 млн. лв., при 36,68 млн. през 2016-а. Това е заради повишаване на цените на природния газ. 61,4 млн. лв. е печалбата на “Булгартрансгаз” за 2017 г. при 66,3 млн. лв. година по-0рано. Най-голяма част от разходите са за амортизации - 90,3 млн. лв., а за 2016 г. - 85,5 млн. лв. С 15,39% се е понижила печалбата на Българския енергиен холдинг за 2017 г. Разходите за дейността, които не включват амортизации, са се повишили със 754,31% от 9,9 млн. на 84,5 млн. лв. Така, извън държавната ТЕЦ “Марица-изток 2”, останалите компании, които са дъщерни на Българския енергиен холдинг, са на плюс. На печалба е и самият холдинг. Може да се каже, че през 2017 г. държавната енергетика е в оздравяваща фаза. В държавната отбранителна индустрия пък 1332% е печалбата на външния търговец “Кинтекс” - от 1,15 млн. през 2016 г. на 16,48 млн. лв. за миналата година. С 20 млн. лв. е спаднала печалбата на “Вазовски машиностроителни заводи” за 2017 г., сравнено с 2016 г. Дружеството отчита печалба в размер на 150 млн. лв., като през 2017 г. е 171,6 млн. лв. “Авионамс” също отчита спад на печалбата от 1,776 млн. лв. през 2016 г. до 1,653 млн. лв. през 2017 г.
Източник: 24 часа (04.05.2018)

2017 г. донесе печалби на държавните компании от военнопромишления комплекс Повечето от държавните предприятия от военнопромишления комплекс отчитат добри резултати за 2017 г. Това става ясно от публикуваните отчети на дружествата на страницата на Министерството на финансите. Показателите на „Терем“ обаче продължават да се влошават. Според данните сопотското дружество „ВМЗ" ЕАД реализира общо приходи от оперативна дейност за 524 млн. лв., при 510 млн. за 2016 г. Приходите от продажби са в размер на 451 млн. лв. за миналата година и 494 млн. лв. за 2016 г. Печалбата преди данъци е в размер на 166 млн. лв. Друг любопитен факт е, че броят на служителите през 2017 г. достига 4 576 работници, като се увеличава с близо 1 000 души спрямо 2016 г., когато са били 3 631. Съответно разходите за персонал са били в размер на 49 млн. лв. за 2017 г., при 37 млн лв. за 2016 г. През 2017 г. приходите на „Кинтекс“ ЕАД от продажби на стоки със специално предназначение са на стойност 322,6 млн. лв., което е ръст с 304% спрямо 2016 г., което види до ръст на печалбата до 16,485 млн. лв. Миналата година са подписани договори с Министерството на отбраната на Индия на стойност 15,897 млн. долара, изпълнението на които вече е започнало. Тази година предстои подписването на нови договори за 76,477 млн. долара., става ясно още от отчета. Най-големите търговски партньори на „Кинтекс“ ЕАД са Индия и Алжир. Работата на индийския пазар се осъществява в условията на силна конкуренция от страна на западноевропейски и руски производители на военна продукция, които развиват усилена иновативна дейност, пише в доклада на компанията. През 2017 г. Кинтекс реализира износ за Алжир на стойност 52,944 млн. долара. По-малки количества военна продукция са изнесени за Етиопия (615 хил. долара), и Бангладеш (266 хил. долара). Приходите за 2017 г. на авиоремонтен завод „Авионамс“ възлизат на 27,9 млн. лв., докато за 2016 г. са били 5,3 млн. лв. Печалбата от обичайната дейност за миналата година е в размер на 4,7 млн. лв., а през 2016 г. дружеството е било на загуба с 1,6 млн. лв. Счетоводната печалба за миналата година е 1,8 млн. лв.(при загуба от 1,7 млн, лв. за 2016 г.), а платеният корпоративен данък е за 184 хил. лв. Печалбата след данъци е 1,67 млн. лв. за 2017 г., при 1,77 млн. лв. загуба за 2016 г. Компанията обаче задлъжнява повече през миналата година. За цялата 2017 г. задълженията възлизат на 25,6 млн. лв., докато през 2016 г. те са били в размер на 20 млн. лв. Според отчета ръста в задълженията се дължи на договора от 2016 г. за ремонт и модернизация на вертолетите Ми-8 и Ми-17. Приходите от дейността на развойното дружество „НИТИ“ през 2017 г. са в размер на 3,15 млн. лв., като малко над 3 млн. лв. са от продажба на продукция. От данните е видно, че приходите от продажби от основната дейност са се увеличили значително. Това е в резултат на пазарното ориентиране към нови дейности, както и на производството и реализацията на основно за дружеството изделие. Увеличението в другите приходи произтича от продажбата на залежали активи – от една страна, и отчетено получено финансиране по Европейска оперативна програма – от друга, се посочва в отчета. За 2017 г. дружеството отчита счетоводна печалба в размер на 73 хил. лева, като след преобразуване за данъчни цели, същото отчита облагаема печалба в размер на 110 хил. лева с дължим корпоративен данък в размер на 11 хил. лева. За 2016 г. дружеството отчита счетоводна печалба в размер на 31 хил. лева, като след преобразуване за данъчни цели, същото отчита облагаема печалба в размер на 44 хил.лева с дължим корпоративен данък в размер на 4 хил. лева. През 2018 г. се очаква дружеството да разкрие нови работни места с цел обезпечаване на „възроденото” си производство, както и да продължи с „подмладяването” на състава, като същевременно запази високото образователно и квалификационно ниво. През 2017 г. „НИТИ“ са сключили сделки с „Кинтекс“ ЕАД, „ВМЗ" ЕАД, и „Държавната консолидационна компания (ДКК) на обща стойност 1,6 млн. лв. Дружеството разполага със земи и сгради за 1,87 млн. лв. Не така „розови“ изглеждат отчетите на „ТЕРЕМ“ ЕАД. Печалбата на дружеството за 2017 г. намалява с 48%, като достига 1,6 млн. лв., при 3,1 млн. лв. за 2016 г. От печалбата за 2016 г. е разпределен дивидент за българската държава в размер на 413 150 лв., пише в отчета. Приходите от продажба на продукция също намаляват, при това драстично – с над 77%. За изминалата година са продадени стоки за 13,66 млн. лв., докато през 2016 г. продажбите са за 59,98 млн. лв. Разходите за дейността намаляват с 43,97 млн. лв. или с 76% през 2017 г. спрямо 2016 г., което е пряко обвързано с намалението в обема на реализираната продукция. Въпреки това, трендът в намалението на разходите е с 1,1% по-малък от намалението при реализираната продукцията, което индикира за леко влошаване на общата ефективност на стопанската дейност, пише в отчета на дружеството. В документа са посочени и специфичните рискове, пред които е изправено предприятието. Според мениджмънта действащите секторни ограничения (продукти, свързани с отбраната) на Европейския съюз, наложени към Руската федерация водят до пропускане на ползи и приходи от ремонт на чужди вертолети, на руски военни кораби и подвижни болници, до затруднения в доставките на необходимите за ремонта на вертолетите ремонтни комплекти и резервни части, както и до невъзможност да се изпълняват задълженията на „ТЕРЕМ - Холдинг” ЕАД към ВВС. „През последните пет години делът на договорите, възлагани от Министерство на отбраната за ремонти, производство, модернизация и утилизация на въоръжение и военна техника с дружеството, заема около 5% от произведената продукция на група „Терем”, поради по-ограничения размер на бюджетно финансиране за тези дейности. Поради това, дейността на дружеството и съответно на цялата група „Терем“ се осигурява с приходи от договори за производство на специална и гражданска продукция, сключвани от „ТЕРЕМ - Холдинг” ЕАД с месни и чужди фирми, както и от директни договори, сключвани от отделните дъщерни дружества в групата“, пише още в отчета. Според данните намаляването на оперативните парични средства на дружеството е и в резултат на блокирани финансови средства в размер на около 9,5 млн. лв. през 2014 г. в обявената в несъстоятелност „Корпоративна търговска банка“ АД (КТБ). Цялостната картинка през първото тримесечие на 2018 г. обаче леко се променя. Според отчетите на дружествата се наблюдава лек спад в продажбите. Най-отчетливо тенденцията се наблюдава при „ВМЗ" ЕАД, Сопот, чиито приходи намаляват с 67% и от 93 млн. лв. за първото тримесечие на 2017 г., те са малко над 31 млн. лв. за периода януари-март на 2018 г. При „Кинтекс“ печалбата намалява с 8%, като от 9,2 млн. лв., тя е в размер на 8,5 млн. лв. в края на отчетния период. Приходите са с близо 27% надолу, като за първото тримесечие на година те са в размер на 66,1 млн. лв., при 90 млн. лв. за същия период на 2017 г. Резултатите на „НИТИ“ също се влошават. Според отчета причината е в производството на по-малки количества изделия. За първите 3 месеца от годината приходите възлизат на 597 хил. лв. при 858 хил. лв. за първото тримесечие на 2017 г. Отчетът на авиоремонтния завод „Авионамс“ обаче показа положителни данни. За първото тримесечие на 2018 г. дружеството отчита 11% увеличение на приходите от продажби, които достигат до 3,35 млн. лв., при 3,02 млн. лв. за същия период на 2017 г. Печалбата възлиза на 550 хил. лв. при 1,49 млн. лв. за първото тримесечие на миналата година. Задълженията с в размер на 27,6 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (15.05.2018)

"ВМЗ" Сопот с нови договори, очакват се още до края на юни Най-голямото държавно предприятие в системата на ВПК у нас - "ВМЗ" Сопот, сключи нови договори след тазгодишното изложение на отбранителната индустрия у нас "Хемус 2018". "Категорично заявявам, че времето, в което имаше намаляване на поръчките за специална продукция, вече е отминало. Имаме сключени договори, очакваме и още до края на юни. Изпълнението им трябва да започне през втората половина на юли - след получаване на финансирането", каза изпълнителният директор на сопотската оръжейница д-р инж. Иван Гецов. Той допълни, че бъдещото възлагане на договори ще бъде ритмично и ще гарантира безпроблемна работа във "ВМЗ". В зависимост от обема на поръчките, може да бъде открита процедура по приемане на допълнителни работници с цел срочно и качествено изпълнение на договорите, поясни инж. Гецов.
Източник: Стандарт (07.06.2018)

Държавата позволи на армията и ВМЗ да продадат свои имоти Министерският съвет реши да обяви пет имота - публична държавна собственост, за частна държавна собственост, за да може Министерството на отбраната да ги продаде, съобщи правителствената пресслужба. Имотите се намират в областите Пловдив, Пазарджик и Хасково като и министерството, и армията вече нямат нужда от тях. Те ще бъдат продадени чрез търг по Закона за държавната собственост. Първите два се намират на ул. "Ген. Радко Димитриев" № 2 в гр. Пловдив, като единият е с площ от 10537 кв. м и с 4 сгради, а другият е с площ от 51 128 кв. м и с 8 бр. сгради. Други два имота са в с. Капитан Димитриево община Пещера - единият е с площ от 14281 кв. м и включва 3 сгради, а другият - с площ от 69 686 кв. м и 12 сгради. Петият имот е в землището на Хасково, местност "Кенана", и представлява вилна сграда със застроена площ 243 кв. м, на 2 етажа. Държавното дружество ВМЗ получи разрешение да продаде 34 ведомствени жилища и 6 гаража, разположени в Сопот, Карлово и селата Анево и Кърнаре. В преобладаващата част от тях са настанени дългогодишни работници които отдавна са заявили желание да ги купят. Парите от продажбата ще останат на разположение на дружеството. Министерският реши още "Държавна консолидационна компания" ЕАД да получи два имота в София, които са се оказали ненужни на Министерството на транспорта. Общата им площ е 28 322 кв. м.
Източник: Дневник (21.06.2018)

Държавните "Еко Антрацит" и "Еко Инженеринг РМ" ще ремонтират язовирите Държавната компания "Еко Антрацит", която на теория се занимава с рекултивация на стари минни терени, ще ремонтира язовирите. Заедно с нея ще работи и друго слабо известно дружество - "Еко Инженеринг РМ". Това става ясно от отговори на Министерството на икономиката. В първата от тях работят седем души, а във втората - 129 души. И двете дружества са под шапката на най-непрозрачната Държавна консолидационна компания (ДКК). Министерският съвет реши тя да получи 500 млн. лв. за ремонт на водоемите. ДКК е мегахолдинг, в който участват десетки фирми като ВМЗ "Сопот", "Кинтекс", Летище "Стара Загора", "Ел Би Булгарикум", Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки и др. Спешното увеличение на капитала на ДКК породи съмнения за опит за непрозрачно преразпределение на средства. Компанията няма опит в публичното възлагане на търгове, а ръководството й никога не се е появявало публично. В края на 2017 г. "Еко Антрацит" "изпадна" в спешна нужда от пари и правителството увеличи капитала й със 120 млн. лв. От министерството тогава обясниха за в. "Сега", че парите за предотвратяване на потенциални замърсявания от мини, рудници и хвостохранилища са крайно недостатъчни за отговорните задачи, които трябва да изпълнява дружеството, и затова се наложило то да получи още. Така и не стана ясно защо, при положение че дружеството е изпаднало във финансово затруднение, средствата не са били планирани в бюджета, а трябваше да бъдат отпуснати набързо от излишъка. С парите трябваше да бъдат укрепени стените на стари хвостохранилища, да бъдат рекултивирани стари рудници в Маришкия басейн и др. За "Еко Инженеринг РМ" не се знае много повече. Компанията се занимава с контрола на дейностите, свързани с ликвидиране на последствията от проучването, добива и преработката на уранова суровина в обектите и засегнатите райони. От ведомството на Емил Караниколов сега изтъкват, че двете дружества имат опита и нужния технически състав за подготовката на инженеринга на подобни обекти. Според списък на Държавната агенция за метрология и технически надзор в момента са проверени и установени 6585 язовира, за които са съставени констативни протоколи. 858 от тях се нуждаят от ремонт, а за за спешен и авариен ремонт са 414 язовира. Констатираните неизправности са най-различни, допълват от министерството. Най-общо те се състоят в свличания и ерозии, липса или повреда на основните изпускатели, затлачен отводнителен канал, неизправен преливник и др. Спешната оценка на разходите за дейностите, които трябва да бъдат предприети от цитираните по-горе язовири, е в размер на около 500 млн. лв. Това е причината Министерският съвет да осигури този ресурс за дейността на ДКК, пишат още от министерството. Каква е икономическата обосновка за отпускането на парите и как те се разпределят за различните обекти обаче, не е ясно.
Източник: 3e-news (24.07.2018)

Приходите на ВМЗ-Сопот и „Кинтекс“ се топят Част от оръжейните предприятия у нас отчитат драматичен срив в приходите си. През второто тримесечие на тази година военният завод ВМЗ-Сопот отчита печалба от едва 5.7 млн. лв. на фона на 83.5 млн. лв. през миналата година. Приходите на предприятието също спадат значително - за този период те са 76.8 млн. лв. в сравнение с 234.3 млн. лв. година по-рано. Това показва отчетът на дружеството за второто тримесечие, публикуван от финансовото министерство. Интересно е, че основно падат приходите от продажба на продукция - те се топят до 75.4 млн. лв. на фона на 223 млн. лв. през 2017 година. На какво се дължи това обаче, от отчета не става ясно. Все пак ръководството на дружеството е настроено оптимистично - до края на годината очаква нови договори и поръчки за 150 млн. лв. Приходите от продажба на стоки на търговеца „Кинтекс“ също се топят през второто тримесечие. Те спадат с 45% и от 152.3 млн. лв. през миналата година сега са само 83.8 млн. лв., показва отчетът на компанията. Спадът в печалбата на дружеството обаче е по-малък - само с 5% в сравнение със същия период на миналата година до 12.2 млн. лв. През второто тримесечие „Кинтекс“ е работило основно по договорени доставки за Алжир и Етиопия, като реализираният износ по тези направления е за 10.6 млн. щатски долара, се посочва в отчета. Доставките за нуждите на отбраната на Алжир са на стойност 9.3 млн. щатски долара, а за Етиопия - 1.3 млн. щатски долара, става ясно още от документите. Доставки на боеприпаси и въоръжение са били изпълнени и по договори с други клиенти. В изпълнение на подписани договори с Индия и Алжир до края на третото тримесечие се очаква да бъде извършен нов износ в значителен обем. В същото време друго държавно предприятие - ремонтният „Авионамс“, отбелязва сериозен ръст на приходите си с над 80% до 20 млн. лв. Печалбата от оперативна дейност отбелязва рекордно нарастване 691.5% и от 615 000 лв. през миналата година сега тя вече е 4.8 млн.л в., показва отчетът. И трите компании - ВМЗ Сопот, „Кинтекс“ и „Авионамс“, са под шапката на Държавната консолидационна компания (ДКК).
Източник: Сега (01.08.2018)

ВМЗ влага 101 млн. в ново оборудване ВМЗ – Сопот заложи на инвестиции в иновации и оборудване. В най-голямото дружество за производство на боеприпаси у нас и на Балканите е в ход проект по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност”. В качеството си на бенефициент предприятието изпълнява проекта „Иновативна технология за проектиране и производство на линия реактивни двигатели с твърдо гориво, посредством дигитални двойници (digital twins) чрез методите на виртуалното инженерство с дигитални двойници (Virtual Engineering with Digital Twins)". Партньор на ВМЗ -Сопот е Пловдивският филиал на Техническия университет – София. Общата стойност на проекта, който ще бъде финализиран в края на май 2020 година, е 952 359.80 лева. От тях 526 178.78 лева са европейски средства и 92 855.08 са национално съфинансиране. Това е първият европейски проект на ВМЗ, заяви изпълнителният директор инж. Иван Гецов. В рамките на тези проекти ние ще разработим софтуерни продукти, необходими за стимулиране на определени производствени процеси и за пълна оценка на стадий „Проектиране на бъдещо изделие". Ако нямаме необходимия софтуер, то за внедряването на нов продукт биха били необходими множество допълнителни изпитания, свързани с голямо капиталовложение, загуба на време, средства и човешки труд, обясни Иван Гецов. Договорът за безвъзмездна помощ бе връчен на изпълнителния директор в края на юни тази година от министъра на икономиката. Тогава Емил Караниколов посети дружеството и се срещна с председателя на Съвета на директорите Атанас Богданов, с изпълнителния директор Иван Гецов и неговите заместници и с председателите на двете синдикални организации -на КНСБ Иванка Иванова и на КТ „Подкрепа" Димитър Атанасов". Още преди три години ВМЗ започна да осъществява своя програма за технологично обновление на предприятието. Инвестициите, които направихме за този период, наистина са огромни, заяви инж. Иван Гецов. Никога след 1990 година в дружеството не са заделяни толкова средства за технологично обновление и реновиране на сградите. Вероятно това сравнение се отнася и за периода на 70-те и 80-те години, когато условията са били съвсем различни. Но сроковете, за които ние направихме тези вложения, наистина са уникални, подчерта изпълнителният директор. В инвестиции за последните три-четири години са вложени 100 милиона лева. Нека се има предвид също така, че в този период ние изплатихме стари задължения на стойност 180 милиона лева. В напреднала фаза е обновлението на площадка „Иганово“ на ВМЗ. Реновирането на цеховете вече е изпълнено на 80 процента. При приключването на дейностите там те ще отговорят на 100 процента на условията за труд и безопасност. Подобренията там продължават, а средствата, които влагаме за това, са изцяло собствени на дружеството. Дейността, която се извършва в новия цех на ВМЗ в завод „Иганово”, е в сравнително рискова за човешкия организъм среда, но мога да заявя, че подобренията ще направят тази среда много по-добра, каза още Иван Гецов. В момента състоянието на ВМЗ е стабилно, увери изпълнителният директор. Поради различни фактори, основно на световните пазари, обемът на работа не е такъв, какъвто беше през 2016-а и 2017 година, но в момента това не затруднява дружеството да се справя и да се развива, твърди инж. Иван Гецов. /armymedia.bg
Източник: Други (19.09.2018)

Печалбата на ВМЗ-Сопот спадна с близо 150 млн. лв. Добрите приходи и печалби на част от оръжейните предприятия явно вече отминават. Оказва се, че част от дружествата, които са под шапката на Държавната консолидационна компания (ДКК) вече са далеч от рекордните си постижения. ВМЗ-Сопот например отчита срив в резултата си. Към септември 2018 г. печалбата на дружеството спада до 2.2 млн. лв. на фона на 151.9 млн. лв. година по-рано. Това показва финансовият отчет на компанията за деветте месеца на годината. Обяснение защо има такъв драматичен спад в печалбата няма, но най-вероятно става въпрос за договори, които са изтекли и предстои да бъдат подновени. От компанията скромно отбелязват, че като цяло брутният им резултат е с по-ниски показатели, като това се потвърждава и от отчетените приходи от продажби. Те са в размер на 111 млн. лв. при 289 млн. лв. през същия период на миналата година. През 2018 г. дружеството произвежда и продава противотанкови управляеми и неуправляеми снаряди, авиационни неуправляеми снаряди, артилерийски муниции, взривители и др. Казанлъшкият НИТИ също регистрира спад в продажбите на стоки и услуги, като за деветте месеца на тази година те са 1.7 млн. лв. срещу 2.3 млн. лв. година по-рано. Общите приходи от дейността на дружеството са 1.8 млн. лв. на фона на 2.3 млн. лв. за деветте месеца на 2017 г. Все пак има и положителни новини - към края на септември ремонтният "Авионамс" отчита увеличение на печалбата си - 7.3 млн. лв. при 2.9 млн. лв. година по-рано. Като най-голям риск за успешното реализиране на проектите на дружеството в пълен обем от ръководството се оценява състоянието на българската отбранителна индустрия, както и външно-икономическите и политическите отношения между Русия, ЕС и НАТО, пише още в отчета на дружеството. Търговецът "Кинтекс" също се представя добре. Той увеличава печалбата си до 29.4 млн. лв. за деветте месеца на годината. За същия период на миналата година печалбата му е била 17 млн. лв. Към 30 септември износът е за 231 млн. лв. при 198 млн. лв. година по-рано. "Кинтекс" работи основно по договори с Индия, Алжир, Етиопия. За тях са били доставени стоки за 87.6 млн. долара, като основната част е за Индия - 80.3 млн. долара. Разходите за външни услуги леко нарастват и от 26.3 млн. лв. вече са 29.4 млн. лв., като основно повишение се наблюдава при т.нар. агентски услуги, реклама, охрана и застраховки, показва отчетът.
Източник: Сега (06.11.2018)

Печалбата на ВМЗ-Сопот спадна с близо 150 млн. лв. Добрите приходи и печалби на част от оръжейните предприятия явно вече отминават. Оказва се, че част от дружествата, които са под шапката на Държавната консолидационна компания (ДКК) вече са далеч от рекордните си постижения. ВМЗ-Сопот например отчита срив в резултата си. Към септември 2018 г. печалбата на дружеството спада до 2.2 млн. лв. на фона на 151.9 млн. лв. година по-рано. Това показва финансовият отчет на компанията за деветте месеца на годината.
Източник: Инвестор.БГ (07.11.2018)

ВМЗ започва производство на дронове Оръжейният производител ВМЗ Сопот започва производството на бранд български безпилотни летателни апарати (дронове). Това стана по време на среща на министъра на икономиката Емил Караниколов с представители на израелската компанията Aeronautics, с която бе подписан договор за сътрудничество и трансфер на технологии. Той ще даде възможност на ВМЗ да произвежда безпилотни летателни апарати, както и да ги сервизира, поддържа и обслужва. Израелската компания е глобален лидер в производството и дизайн на безпилотни летателни апарати, има над 70 клиента по целия свят, в това число продава и на НАТО. Министър Караниколов изтъкна, че инвестициите в нови технологии са основен фактор за растеж и подчерта, че Израел е световен лидер в иновациите, които добавят висока стойност в производството. Зам.-министър Борисов отчете, че износът в сектора на продукти свързани с отбраната за миналата година отбелязва над 20% растеж, както и че съществува сериозен потенциал за развитие на военно промишления комплекс у нас. Договорът за сътрудничество е подписан от Атанас Богданов председател на Борда на директорите на ВМЗ Сопот и от Ади Коен директор на бизнес развитие и маркетинг на Aeronautics. Коен посочи, че израелската компанията счита страната ни за важен хъб за стоки за въздушната авиация. „Заедно можем да навлезем на нови пазари“, допълни той. По думите му целта е да се установи в България линия за асемблиране и производство на безпилотни летателни апарати. Председателят на Борда на директорите на ВМЗ Сопот Атанас Богданов каза от своя страна, че подписването на договора е важна крачка в желанието на ВМЗ за развитие в нови високотехнологични области, което е част от стратегията на Министерство на икономиката за извеждането на дружеството в сектора на новите технологии и допълни, че ВМЗ ще бъде основен двигател и човешки ресурс по този проект./ economic.bg
Източник: Други (16.11.2018)

ВМЗ ще създава свой бранд дронове по израелски технологии Държавните "Вазовски машиностроителни заводи" (ВМЗ) в Сопот подписаха договор с израелската компания "Аеронаутикс Груп" (Aeronautics Group) за трансфер на израелски технологии, които българското предприятие ще използва за създаването на собствен бранд безпилотни самолети. Това съобщиха от икономическото министерство в четвъртък. Тази възможност бе обсъдена от премиера Бойко Борисов през юни 2018 г. при негово посещение в Израел и среща с израелския му колега Бенямин Нетаняху. Тогава Борисов съобщи, че " в сферата на високите технологии ще разговаряме дали не можем да направим и самолетопроизводство в областта на отбраната, особено в изключително модерно и силно оръжие, което са дроновете". При визитата на Нетаняху в началото на ноември, в рамките на срещата на държавните лидери на България, Румъния, Гърция и Сърбия, Борисов му напомни за договорката им за дроновете и се зачуди защо още нищо не е направено. Дни по-късно е подписан и договорът на ВМЗ с "Аеронаутикс" за производството на безпилотните апарати. Това е станало по време на среща на министъра на икономиката Емил Караниколов с представители на израелската компания в София, на която са участвали още заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов, представители на военното и външното министерство. Договорът за сътрудничество е подписан от Атанас Богданов председател на Борда на директорите на ВМЗ Сопот, и от Ади Коен, директор на бизнес развитие и маркетинг на "Аеронаутикс" . Израелската компания е глобален лидер в производството и дизайн на безпилотни летателни апарати, има над 70 клиента по целия свят, в това число продава и на НАТО. Договорът за трансфер на технологии ще даде възможност на ВМЗ за собствен бранд български безпилотни летателни апарати, както и тяхното сервизиране, поддръжка и обслужване, посочват от ведомството. Министър Караниколов изтъкнал, че инвестициите в нови технологии са основен фактор за растеж и подчерта, че Израел е световен лидер в иновациите, които добавят висока стойност в производството. Зам.-министър Борисов отчел, че износът в сектора на продукти, свързани с отбраната за миналата година, отбелязва над 20% растеж, както и че съществува сериозен потенциал за развитие на военно промишления комплекс у нас. Ади Коен посочил, че израелската компанията счита страната ни за важен хъб за стоки за въздушната авиация. "Заедно можем да навлезем на нови пазари“, смята той. По думите му целта на неговата компания е да се установи в България линия за асемблиране и производство на безпилотни летателни апарати. Според Атанас Богданов подписването на договора е важна крачка в желанието на ВМЗ за развитие в нови високотехнологични области, което е част от стратегията на Министерство на икономиката за извеждането на дружеството в сектора на новите технологии. Той допълва, че ВМЗ ще бъде основен двигател и човешки ресурс по този проект.
Източник: Медия Пул (16.11.2018)