Продават имоти на бивш ас в бизнеса с метали Частен съдебен изпълнител продава на търг изоставена и полуразрушена производствена база в Сопот, собственост на пловдивския бизнесмен Димитър Бичев. В продажбата са включени няколко имота, които са в активите на фирмата му „Бутранзит 7“ ЕООД. Същите са част от дворно място на основна производствена площадка на „ВМЗ“ЕАД - Сопот, и заемат площ от над 8 декара. Преди години там са произвеждани метални изделия, а днес базата е превърната в руина. Търгът за нея е предизвикан от „Юробанк България“ АД /бившата Пощенска банка/ заради неизплатени кредити за няколко милиона лева, взети срещу ред ипотеки върху отделните сгради в имота. От началото на тази година това е втора публична продан. През месец януари първоначалната стартова цена за целия обект бе 72 000 лв. с ДДС. Купувачи за търга тогава не се явиха и сега цената е намалена на 64 800 лв. с ДДС. Справка в ДАКСИ показва, че Димитър Бичев, чрез други свои фирми, има задължения за десетки милиони. Запори на дружествени дялове са му правени от ОББ, от Уникредит Булбанк, банка Пиреос, която се вля в Юробанк, както и към старозагорската фирма „Новотехпром“ ООД, с фокус върху хладилна, климатична и енергетична техника. Още през 2018 г. от Юробанк направиха опит да си вземат поне част от парите от длъжника, който има и неплатени данъци към НАП за 446 011 лв. чрез фирмата си "Мастер СОП" ЕООД. Тогава предмет на продажба също чрез ЧСИ бяха негови имоти в Стамболийски за над 2 млн. лв. - масивна триетажна сграда с модерна архитектура и склад за метали. Репортерска проверка установи, че към днешна дата процедурата по тяхната продажба не е приключила. На търга се явил купувач, но заради обжалване от различни инстанции, вкл. и от Бичев, новият собственик не е вписан и не може да влезе във владение. От фирмения портал ДАКСИ е видно още, че Бичев е излязъл от редица свои фирми. На две от тях той е ликвидатор, а други са прехвърлени на съпругата или дъщеря му. Последното дружество, срещу което е имало процедура по несъстоятелност, е „Мастер-стийл профайлс“. Нейното производство окончателно е приключило на 17 февруари 2021 г. Само данъчните задължения на фирмата са в размер на 9 723 015 лв. Преди години „Мастер-стийл профайлс“ бе сред лидерите на пазара за черни и цветни метали в страната и производство на стоманени изделия. Дружеството имаше няколко дъщерни фирми и бази в Пловдив, Велико Търново, Бургас, включително и на пристанищата в Лом, Русе, Бургас и Варна.
Източник: Марица (30.03.2021)

Започва производство на части за бойни ракети в Пловдив Детайлите за ракети ще се правят в модерната четириетажна фабрика на Христо Христов, която вдигна преди две години на Околовръстното на Пловдив. Тя е оборудвана за производство на машинни елементи, вили и агрегати и електронни устройства. В инвестиционното предложение е посочено, че производството ще се разшири с нова дейност - „монтаж на отделни модули и монтаж на ракета неснарядена в контейнер“, което е първи етап от производствен цикъл. Окончателното окомплектоване - снарядяване с барути и взривни вещества, ще се извършва във „ВМЗ“ ЕАД - Сопот. Специфичен момент е производството и монтажът на ротор, съставен от основа и капак, които са от неръждаема стомана. В ротора се поставя заряд с тротилов еквивалент 0,0016kg/6p. и електровъзпламенител - с тротилов еквивалент 0,0001695kg/6p. Съгласно Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, роторът се класифицира като патрон за пиромеханизъм. От дружеството уточняват, че в Пловдив ще се изработват само основата и капакът на ротора, а зарядът ще се поставя в „Арсенал“ АД - Казанлък, който ще е подизпълнител по договор. Сглобеният и окомплектован ротор ще се връща обратно в производствената база под тепетата за изпитване и съхранение, след което ще се транспортира до ВМЗ - Сопот, за окончателно сглобяване на ракетата с взривни вещества, пиротехнически елементи и барутни смеси. Прогнозният месечен капацитет на базата в Пловдив е за около 500 броя ракети. Предвижда се максималното годишно производство да достигне 6000. Фирменият портал ДАКСИ показва, че „Сейдж Технолоджис“ ООД е в разцвет. Нетните приходи от продажби на дружеството за 2019 година са в размер на 58 491 000 лв., което е почти три пъти повече в сравнение с предходната година. ?През 2019 г. година фирмата се нареди на 45-о място сред 100-те най-големи компании в област Пловдив. По последни данни на НОИ към септември 2020 г. там са работели 457 души. Преди няколко години името на Христо Христов гръмна в световните медии след покупка на имение в Бевърли Хилс за 35 милиона долара. Преди това пък инвестира над 2 млн. евро в апартамент в австрийската столица Виена. Сред другите инвестиционни предложения в РИОСВ Пловдив с цел бизнес преобладават свързаните с отпадъци. Някои от фирмите, които се занимават с тях, смятат да изграждат нови площадки за събиране и третиране на отпадъци, а други - да разширяват дейността и да увеличават производствения си капацитет. „ГАРО - 2004” ЕООД, който има обект за рециклиране на отпадъци в кв. „Изгрев - изток”, ще разраства дейността си. За целта сегашната площ от 3280 кв. м се увеличава с още 7000 кв.м. В момента там се извършва събиране, съхраняване и предварително третиране /рязане и раздробяване/ на отпадъци от черни и цветни метали (ОЧЦМ), излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС), картон, стъкло, както и излязло от употреба електрическо и електронно оборудване. Собственикът Eмил Иванов смята да добави нова дейност - размяна на отпадъци и механизирано белене на кабели, както и да увеличи многократно производствения капацитет. Увеличаване количеството на вече разрешени отпадъци и добавяне на нови визира в инвестиционното си предложение „Донарекс“ ЕООД. Едноличното дружество, собственост на Димитър Матов, има площадка за отпадъци в Карлово, близо до жп гарата. В момента там се приемат и сортират 17 вида отпадъци. Събиране и рециклиране на различни отпадъци, между които строителни, битови, както и опаковки от препарати, ще извършва в Първомай и „РециТрейд България” ЕООД.
Източник: Марица (06.04.2021)

И мегахолдингът на икономическото министерство ДКК е с бетониран мениджър Правителството в оставка е подновило и разширило съвета на директорите на Държавната консолидационна компания (ДКК), която управлява активи за стотици милиони левове и е шапка на почти всички дружества към Министерството на икономиката. Това е станало, независимо че мандатът на предишния борд трябваше да изтече чак през май 2023 г. С промяната се бетонира изпълнителният директор Ясен Спасов на поста за още пет години. Така най-големият холдинг на икономическото министерство, който обединява от напомпаната с половин милиард компания "Монтажи", през национализираната "Авионамс" до млечната "Ел Би Булгарикум" остава под ръководството, което не счете за нужно да даде нито едно публично изявление през годините. На довиждане икономическият министър Лъчезар Борисов е уплътнил и с нови попълнения ръководството на холдинга, сред които синът на ректора на Висшето училище по застраховане и финанси Григорий Вазов. Самата ДКК пък като едноличен собственик е "освежила" борда на най-големия държавен оръжеен завод ВМЗ, макар че решението все още не е вписано в Търговския регистър.Изборът на нов съвет на директорите на ДКК формално следва конкурсна процедура, а решението е вписано в сряда, ден преди парламентът да гласува мораториум върху подобни промени. От стария състав отпада Лъчезар Калбуров, но в управлението остават Ясен Спасов, който е също изпълнителен директор, и Красимир Тенев. Спасов е в борда още от края на 2015 г. по времето на Божидар Лукарски. Служебният министър Теодор Седларски се опита да го освободи (заедно с Тенев и Калбуров) през пролетта на 2017 г., но назначеният малко по-късно за министър на икономиката Емил Караниколов отмени заповедта. Спасов е бивш кадър на Агенцията за приватизация, която беше управлявана от Караниколов, преди да стане министър. Така тримата запазиха постовете си и бяха преизбрани за нови три години, а след това и за още три. В управлението на холдинга сега влизат и три нови попълнения, сред които и Радостин Вазов - син на Григорий Вазов, който е ректор и бивш собственик на Висшето училище по застраховане и финанси (сега собственост на свързания с "Химимпорт" "Холдинг Варна"). Самият Радостин Вазов е заместник-ректор по европейски проекти и продължаващо обучение и ръководител на катедра "Застраховане и осигуряване" в учебното заведение. Като нови членове на съвета на директорите влизат Рая Каназирева, която е преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет, и Диляна Софиянска, за която няма публична информация за фирмени участия или други връзки.
Източник: Капитал (26.04.2021)

ВМЗ Сопот с поръчки за 190 млн. лева Поръчки за близо 190 млн. лева трябва да изпълни до края на годината ВМЗ Сопот, се посочва във финансовия анализ на дружеството за първите три месеца на тази година. През тях дружеството е реализирало приходи от продажби и услуги на специална продукция на стойност 47,6 млн. лева. Спрямо същия период на миналата година приходите растат с 1,24 млн. лева. В същото време се свиват оперативните разходи с близо 2 млн. лева и стигат близо 46 млн. лева от януари до март 2021 г. Във връзка с намаленото търсене на специална продукция на пазара и намаление на нейната цена ръководството си е поставило за цел чрез оптимизация на производствения процес и въвеждането на нови технологии да се намали себестойността на продукцията, за да е конкурентна на пазара, пише още в доклада. Все пак дружеството е на печалба за първите три месеца на 2021 г. от 3,1 млн. лева при 3,36 млн. лева за същия период на миналата година. ВМЗ Сопот има задължения в размер на 166 млн. лева, в това число дългосрочни - 14,4 млн. лева и краткосрочни - 151,6 млн. лева. спрямо края на миналата година задълженията намаляват с 18,4 млн. лева, което се дължи на намаление на задълженията към доставчици, персонал, осигуровки и данъци.
Източник: Труд (19.05.2021)

Продажбите на "Авионамс" се сриват през първото тримесечие Рязко понижение на приходите и наполовина по-ниска печалба отчита държавният авиоремонтен завод "Авионамс" за първото тримесечие на 2021 г. Спадът все пак идва след силна предходна година, в която компанията отбелязва двуцифрени ръстове. Със сравнително стабилни резултати остава най-големият военен завод - сопотският ВМЗ. Повече от месец след крайния срок на 25 април обаче няма яснота за представянето на търговеца "Кинтекс", тъй като третата оръжейна компания под шапката на икономическото министерство все още не е публикувала отчетите си. Най-значителни са промените в данните на пловдивския "Авионамс", който отчита над 76% спад на продажбите. Подобни по-слаби резултати компанията имаше и в началото на миналата година. Годишният отчет обаче показва, че тя не само е успяла да навакса, но и да отчете близо 36% ръст на приходите към края на 2020 г., както и малка печалба. Положителен остава крайният резултат и през първото тримесечие на тази година. За разлика от миналата година обаче, когато "Авионамс" увеличава разходите си за материали, през тази година те намаляват наполовина. А това може да е сигнал за свиване на дейността. ВМЗ отбелязва лек ръст на приходите през първото тримесечие на 2021 г. С близо 5.5 млн. лв. се понижават разходите за суровини, но заради намалението на запасите от готова продукция и незавършено производство печалбата пада до малко под 3 млн. лв. Данните показват още, че през тази година компанията разчита повече на директен износ, отколкото на търговеца "Кинтекс", като продажбите към свързани лица намаляват. Броят на заетите остава стабилен, като към края на март в завода работят малко над 3600 души. От компанията обаче отчитат намалено търсене на специална продукция на пазара, както и понижени цени. До края на годината ВМЗ очаква договори и поръчки за приблизително 190 млн. лв. От отчета за 2020 г. става ясно още, че в миналия ноември съветът на директорите на Държавната консолидационна компания, чрез която държавата упражнява контрол над дружеството, е взел решение да увеличи капитала на ВМЗ с дължимия дивидент от 40 млн. лв. Самото увеличение е вписано в Търговския регистър в началото на май тази година.
Източник: Капитал (03.06.2021)

Наш оръжеен магнат с най-скъпото имение в Бевърли Хилс ще прави части за ракети в Пловдив Оръжейният и строителен магнат Христо Христов, за когото преди 2 г. се разбра, че е купил най-скъпото имение в Бевърли Хилс за 34, 6 млн. долара, възнамерява да прави части за ракети в Пловдив. Това става ясно от уведомлението за инвестиционно намерение, което е подадено от фирмата му "Сейдж Технолоджис" в регионалната екоинспекция. То е с дата 9 юни т.г. В него се посочва, че става въпрос за производство на продукти, свързани с отбраната, което ще се осъществява в съществуващото вече предприятие на компанията на Околовръстното шосе на Пловдив. Там се намира 4-етажна сграда и в момента се правят машинни елементи. Намерението на фирмата е разширяване на производството, като ще се извършва монтаж на отделни модули и на ракета 9F 111 FANTOM, неснарядена в контейнер. Окончателното окомплектоване с барути ще е във ВМЗ в Сопот. От "Сейдж Технолоджис" уверяват, че в завода на Околовръстното няма да има производство, както и монтаж на барути. Липсва риск от взрив. Работните места били обезопасени, а персоналът обучен. Очаква се становището на екоинспекцията в Пловдив.
Източник: 24 часа (14.06.2021)

Военните заводи са отличници в кризата Българските военни заводи се представят изключително добре в кризата, породена от разпространението на Covid-19. Приходите на държавното предприятие “Кинтекс” от износ на военна продукция през 2020 г. са 222 млн. лв., или над два пъти повече спрямо 2019 г., когато са в размер на 109 млн. лв. Това показват данните от годишния финансов отчет на дружеството. Реализираната печалба от “Кинтекс” за 2020 г. е 20,611 млн. лв., което е ръст с 68% спрямо предходната година. Настоящата 2021 г. също започва много силно за “Кинтекс” - държавната компания за износ на оръжие и боеприпаси. Приходите на дружеството от продажби на стоки със специално предназначение през първото тримесечие са на обща стойност 75,173 млн. лв., при 20,7 млн. лв. за същия период на миналата година. През тримесечието е осъществен износ в големи количества за Индия и Алжир в резултат на изпълнение на подписани по-рано договори. Реализираната от “Кинтекс” печалба за тримесечието е 12,9 млн. лв. Печалбата на “Вазовски Машиностроителни заводи” (ВМЗ-Сопот) за миналата година е 21,4 млн. лв., пише в годишния отчет за дейността на дружеството. Печалбата му е нараснала с 93% спрямо предходната година. Приходите на дружеството са близо 255 млн. лв. Дейността на ВМЗ-Сопот включва предимно производство на противотанкови снаряди, авиационни неуправляеми ракети, артелерийски муниции и взриватели. Дружеството усвоява възможността за производство на нови изделия като например стенобойна граната за РПГ-7 и ръчна термобарична граната. През първото тримесечие на 2021 г. приходите на ВМЗ-Сопот от продажби са 47,6 млн. лв., което е с 1,25 млн. лв. повече от същия период на предходната година. Печалбата на дружеството за тримесечието е 3,1 млн. лв., при 3,37 млн. лв. година по-рано. За цялата 2021 г. от ВМЗ-Сопот очакват да изпълнят поръчки за около 190 млн.. лв.
Източник: Труд (15.06.2021)

Българските военни заводи - отличници в кризата Българските военни заводи се представят изключително добре в кризата, породена от разпространението на Covid-19. Приходите на държавното предприятие “Кинтекс” от износ на военна продукция през 2020 г. са 222 млн. лв., или над два пъти повече спрямо 2019 г., когато са в размер на 109 млн. лв. Това показват данните от годишния финансов отчет на дружеството. Реализираната печалба от “Кинтекс” за 2020 г. е 20,611 млн. лв., което е ръст с 68% спрямо предходната година, предава Труд. Настоящата 2021 г. също започва много силно за “Кинтекс” - държавната компания за износ на оръжие и боеприпаси. Приходите на дружеството от продажби на стоки със специално предназначение през първото тримесечие са на обща стойност 75,173 млн. лв., при 20,7 млн. лв. за същия период на миналата година. През тримесечието е осъществен износ в големи количества за Индия и Алжир в резултат на изпълнение на подписани по-рано договори. Реализираната от “Кинтекс” печалба за тримесечието е 12,9 млн. лв. Печалбата на “Вазовски Машиностроителни заводи” (ВМЗ-Сопот) за миналата година е 21,4 млн. лв., пише в годишния отчет за дейността на дружеството. Печалбата му е нараснала с 93% спрямо предходната година. Приходите на дружеството са близо 255 млн. лв. Дейността на ВМЗ-Сопот включва предимно производство на противотанкови снаряди, авиационни неуправляеми ракети, артелерийски муниции и взриватели. Дружеството усвоява възможността за производство на нови изделия като например стенобойна граната за РПГ-7 и ръчна термобарична граната. През първото тримесечие на 2021 г. приходите на ВМЗ-Сопот от продажби са 47,6 млн. лв., което е с 1,25 млн. лв. повече от същия период на предходната година. Печалбата на дружеството за тримесечието е 3,1 млн. лв., при 3,37 млн. лв. година по-рано. За цялата 2021 г. от ВМЗ-Сопот очакват да изпълнят поръчки за около 190 млн. лв.
Източник: actualno.com (15.06.2021)

Кирил Петков поиска оставките на шефовете на ВМЗ-Сопот Министърът на икономиката Кирил Петков влиза в нов етап на битката с кадровото наследство от кабинета "Борисов". Сега на дневен ред са смените в управлението на военния гигант ВМЗ (Вазовски машиностроителни заводи) и в ДКК (Държавната консолидационна компания). Петков отиде на място в Сопот, където работниците на ВМЗ също искат смяна на директорите и се стягат за протести. ВМЗ в момента е дъщерно дружество на ДКК. Предприятието,произвеждащо снаряди, бе натикано в мегахолдинга заедно с още други "стратегически" фирми от всякакви области - от строителство до млекопроизводство. Правителството на Бойко Борисов твърдеше, че иска да "опази" военните заводи от "крадливи частни ръце". Всъщност "опазеното" държавно дружество влошава финансовото си състояние, особено в последните месеци. А служебният министър на икономиката в момента се натъква на същите правни пречки като с държавната банка ББР - не може директно да уволни шефовете на ВМЗ, защото предприятието е подчинено на ДКК и именно ДДК трябва да направи процедурата по освобождаването. Пред работниците днес министър Петков обяви, че до края на деня ще прикани 4-ма от петимата членове на съвета на директорите на ВМЗ да подадат сами оставки. Той отбеляза, че бордът, който е бил назначен през април, точно преди смяната на властта, се проваля - предприятието не изпълнява договори, не разплаща доставки и за броени месеци са натрупани около 6 млн. лева загуби. “Нямам забележки към работата на изпълнителния директор Иван Гецов", подчерта Петков, но не стана ясно защо Гецов е изключен от общата негативна оценка. Синдикатите във ВМЗ се стягат за стачка на 24 август. “ Дали ще протестираме следващата седмица, ще решим до утре", заяви лидерът на КТ "Подкрепа" Димитър Атанасов. Министърът коментира, че настоява и ръководителите на ДКК да подадат оставки, защото "не може да имаме проблеми с язовирите, във ВМЗ да има такива лоши резултати и да казваме, че тази държавна компания си върши работата. Ако не си подадат оставките, моята идея поне там, където имам директен контрол - в ДКК, да сменя изпълнителния директор, ако той сам не иска да си тръгне", поясни Петков. След като назначи в УС нов човек и той бъде избран за нов изпълнителен директор, нещата ще потръгнат, убеден е служебният министър. "И като сме сигурни, че няма течове, няма кражби, корупция и хората, които стоят зад интереса на държавата, съм сигурен, че предприятия като ВМЗ могат да бъдат много успешни - дори и под собствеността на държавата", каза още Петков.
Източник: Сега (20.08.2021)

Икономическият министър за времето от януари 2018 г. до декември 2019 г. не е управлявал и контролирал държавните дружества ефективно. Това е основният извод от извършения от Сметната палата одит на дейността на министъра на икономиката по упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Докладът с10 препоръки бе обявен на сайта на институцията. За проверения от контрольорите период министър на икономиката бе Емил Караниколов от квотата на Обединените патриоти. Липсват ясна стратегия, мисия, визия, конкретни финансови и нефинансови цели, както и определяне на ролята и отговорностите на държавните органи, в т.ч. на министъра на икономиката, за тяхното изпълнение, показал одитът. Няма регламент как се вземат решениия за промяна на субекта, който да упражнява правата на собственост в едно търговско дружество. Липсват критерии дали правата на собственост да се упражняват пряко от министъра или дружеството да стане дъщерно и тези права да се прехвърлят на холдингово дружество чрез увеличаване на неговия капитал с непарична вноска, пише в доклада. Това на свой ред създава риск от прилагане на субективен и непоследователен подход без ясни мотиви за преструктуриране, констатира проверката. В края на 2019 г. 56% от стойността на дълготрайните материални активи на търговските дружества от системата на икономиката, са собственост на дъщерни дружества, което означава, че министърът на икономиката няма преки правомощия за вземане на решения за тях. Финансовият статут на дъщерните дружества пък е, че те не правят отчисления от печалбата, т.е. не разпределят дивидент в полза на държавата, а в полза на съответния холдинг. В доклада е даден и пример, че икономическият министър контролира пряко „Плод – Зеленчук” ЕООД, Габрово, но не и публични дружества като „Кинтекс“ ЕАД и „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД. По баланса на Министерството на икономиката към 31 декември 2019 г. са заведени дялове, акции и съучастия за 2, 26 млрд. лв. В 97 дружества с държавно участие в капитала икономическото министерство има дял, от тях 54 са действащи, 22 са в процедура по ликвидация, а 21 в процедура по несъстоятелност. Списъкът на пряко подчинените на икономическия министър компании с държавно участие включва: 1. „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД 100%, 2. „Национална компания индустриални зони” ЕАД 100%, 3. „Държавна консолидационна компания” ЕАД 100%, 4. „Българска банка за развитие“ АД 99.99%, 5. „София Тех Парк” АД 89.19%, 6. „Плод – Зеленчук” ЕООД, гр. Габрово 100%, 7. „Пазар за плодове, зеленчуци и цветя” АД, гр. Сливен 94.36%, 8. „Еко Антрацит“ ЕАД 100%, 9. „Екоинженеринг – РМ“ ЕООД 100% и 10. „Матхим“ ЕООД 100%. В едногодишния период, обект на проверката, притежаваните от държавата акции и дялове в дружествата „Еко Антрацит“ ЕАД, „Екоинженеринг – РМ“ ЕООД, и „Матхим“ ЕООД са внесени като непарични вноски в капитала на ДКК ЕАД. ДКК ЕАД и дъщерните и? дружества не са обект на този одит, поради това че тя е включена самостоятелно за одит в Програмата за одитната дейност на Сметната палата за 2021 г. Оказва се, че министърът на икономиката упражнява правата на собственост на държавата в „Плод – Зеленчук“ ЕООД, гр. Габрово – дружество, което e със собствен капитал на стойност 272 хил. лв., активи в общ размер на 285 хил. лв. и приходи от оперативна дейност от 146 хил. лв. В същото време търговски дружества, които са със значителни (в пъти по-големи) обороти, управлявани активи и собствен капитал, не са под прекия контрол на министъра, защото са със статут на дъщерни дружества, подчертават одиторите на Цветан Цветков. Такъв пример са дъщерните на ДКК ЕАД дружества: „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД със собствен капитал от 290 млн. лв., управлявани активи за 474 млн. лв. и приходи от оперативна дейност над 254 млн. лв.; „Кинтекс“ ЕАД със собствен капитал от 81 млн. лв., активи за над 157 млн. лв. и приходи от оперативна дейност 120 млн. лв.; други дружества от отбранителната индустрия като „Нити“ ЕАД и „Авионамс“ АД; „Еко Антрацит“ ЕАД, „Монтажи“ ЕАД. Сметната палата е изследвала две извадки на търговските дружества, в които министърът на икономиката упражнява правата на собственост на държавата: на действащи търговски дружества с 50 и над 50 на сто държавно участие в капитала („Българска банка за развитие“ АД и „София Тех Парк” АД); две търговски дружества с 50 и над 50 на сто държавно участие в капитала в процедура по ликвидация („Месокомбинат Плевен“ АД /л./ и „Божур“ ЕООД /л./) Българската банка за развитие (ББР) АД и дъщерните и? дружества не са контролирани ефективно и очакваните ползи за обществото от тях не са постигнати в достатъчна степен. ББР е да спомага за развитието на българската икономика, като насърчава износа и подпомага реализацията на икономическата политика на държавата по отношение на малките и средните предприятия. Законът за ББР обаче дава възможност и за чисто търговско кредитиране от банката. Посоченото обстоятелство и липсата на индикатори за измерване на изпълнението на нейните стратегически цели, и на ясен фокус върху приоритетни отрасли, производства и сектори на икономиката, към които да насочва ресурсите си, поражда риск ББР АД да се отклони от своята основна мисия и да кредитира големи предприятия. Големите предприятия са обект на съществено кредитиране, като финансови ресурси за тях представляват близо половината от кредитния портфейл на банката. При тези кредити водещ подотрасъл е производството на тютюневи изделия, с близо 50 процентен дял от предоставените кредити за 2018 и 2019 г. Сред другите дружества с кредитна експозиция, надхвърляща 10 на сто от общата стойност на отпуснатите кредити, са: предприятие за производство на кокс и рафинирани нефтопродукти; търговска верига за техника; дружество, работещо в сферата на телекомуникациите и далекосъобщенията и др. От кредитите на големи предприятия, малко над една трета са кредитите, предоставени на едно предприятие, работещо в сектора на тютюневата промишленост. Кредитите, предоставени на малки и средни предприятия (МСП) преобладаващо са насочени към предприятия, занимаващи се с производство и разпределение на енергия, пише в доклада. През одитирания период не е осъществяван контрол на възнагражденията на ръководните органи на ББР АД и дъщерните й дружества. Възнагражденията на членовете на Управителния съвет на ББР АД са около 2 пъти по-високи от тези на УС на Българската народна банка. Допълнително членовете на УС на ББР АД са участвали и в ръководните органи на дъщерните на банката дружества, като за заеманите позиции в някои от тях са получавали възнаграждение, около 30% от възнагражденията им като членове на УС на банката. Така едно лице може да участва, както при вземането на решение за собственото си назначаване в ръководството на дъщерното дружество, така и при определяне на възнаграждението, което да получава на съответния ръководен пост. Установени са проблеми при ликвидацията на дружествата – няма изисквания за критериите за определяне и продължаване на срока за завършването на ликвидация. Ето защо процедурата по ликвидация на „Месокомбинат-Плевен“ АД (л.) е продължила прекалено дълго - над 20 г., въпреки че още към 2007 г. имуществото на дружеството е осребрено и са удовлетворени кредиторите му. По време на дългата процедура са загубени около един милион лева, тъй като е извършено противоправно деяние след като значителни публични средства с години са оставени по банкова сметка на дружество с преустановена дейност. Държавните интереси не са защитени в достатъчна степен. Продължителността на ликвидационната процедура на „Божур“ ЕООД (л.), гр.Ямбол, е 21 години до края на 2019 г., а през 2020 г. е назначен нов ликвидатор. Изборът на членове на органите за управление и контрол и на ликвидаторите на търговски дружества с държавно участие и техните дъщерни дружества се осъществява без прозрачна конкурсна процедура, основана на професионалните умения, компетенции и опит на кандидатите, и без съобразяване с предмета на дейност на съответното дружество, пише още в доклада. В заключение Сметната палата е дала 10 препоръки на министъра на икономиката, които трябва да бъдат изпълнени до 10 месеца.
Източник: 24 часа (21.08.2021)

Кирил Петков уволни и шефа на ДКК Сблъсъкът между министъра на икономиката Кирил Петков и Държавната консолидационна компания (ДКК) завърши с няколко уволнения. Кирил Петков е освободил Ясен Спасов от поста му на изпълнителен директор на ДКК и му е отнел достъпа до помешенията и активите на дружеството. Решението му ще влезе в сила след процедура в изпълнение на Закона за публичните предприятия и Правилника за прилагането му, съобщават от ДКК. От компанията специално отбелязват, че издадените от министъра протоколи за освобождаването на Спасов сами по себе си не изпълняват законовите разпоредби. Вероятно те ще бъдат обжалвани в съда. Освобождаването на Спасов може да бъде валидно след датата на вписването му в търговския регистър, отбелязват от ДКК. Вчера министър Кирил Петков поиска оставките на директорите на ДКК и на дъщерното й дружество ВМЗ-Сопот заради лошо управление. Той има намерение и да извади ВМЗ от състава на ДКК. Петков веднага срещна отпор от ДКК. Министърът на икономиката, като принципал на ДКК ЕАД, няма законово право да назначава еднолично извън установената процедура управителните органи на Държавната консолидационна компания (ДКК) и на дъщерните ? дружества, се казва в позиция на ДКК, публикувана вчера на сайта ?. Според организацията това става само чрез специална процедура в изпълнение на Закона за публичните предприятия и Правилника за неговото прилагане. Според ДКК по същите причини министърът на икономиката не може да освободи и Борда на директорите на ВМЗ Сопот. В позицията се цитира Закона за публичните предприятия, където са изброени критериите за това - тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, конфликт на интереси, неизпълнение на заложени показатели в одобрена бизнес програма. Днес обаче ДКК изненадващо реши да освободи четирима членове на управителния орган на ВМЗ Сопот за “тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения“. Открива се и процедура за четирима нови членове в Съвета на директорите на ВМЗ (един независим и трима предстаители на държавата) в изпълнение на Закона за публичните предприятия и Правилника за неговото прилагане. „В резултат на проверка, назначена от ДКК ЕАД и препоръки от принципала ни министър Кирил Петков, установихме, че членове на Съвета на директорите на ВМЗ системно не изпълняват служебните си задължения. Липсва доверие, колегиалност и единомислие в работата на ръководния екип. Открихме създадено напрежение сред работещите във ВМЗ, което е довело до забавяне, възпрепятстване и затрудняване на дейността на ВМЗ“, коментира Рая Каназирева, изпълнителен директор на ДКК от 16 август. В съобщението специално се отбелязва, че Кирил Петков не е оказвал политически натиск за решението. ДКК продължава да не е съгласна с намерението на Кирил Петков да извади ВМЗ Сопот и други дружества от холдинга “ДКК като структура, която управлява предприятия със стратегическо значение за страната, е единственият гарант, че тези предприятия ще останат независими от променливите политически интереси във всеки един момент. Ръководството на ДКК ЕАД е уверено в добрите намерения на министър Петков, които стоят зад идеята дружества от ДКК ЕАД да се прехвърлят към Министерството на икономиката. За съжаление обаче нестабилната политическа обстановка в страната и потенциалната възможност дори за нови предсрочни избори не може да гарантира, че той ще остане министър на икономиката и в бъдещи кабинети. Това създава сериозен риск дейността на предприятия, важни за националната сигурност на България, да се окажат в позиция на зависимост от решенията на последователни политически кабинети с различни цели и платформи“, пише ДКК.
Източник: Сега (23.08.2021)

ДКК сне доверие от свързания с "Мултигруп" шеф на борда на ВМЗ Ръководството на Държавната консолидационна компания (ДКК) обяви, че оттегля доверието си от председателя на Съвета на директорите на ВМЗ Сопот Иван Карабатаков и препоръчва да се избере друг председател, измежду членовете си, до избора на ново ръководство. В момента тече процедура по смяна на четирима от петимата в борда на ВМЗ Сопот. Това са свързаният с "Мултигруп" Иван Карабатаков, туроператорът Кристина Стоянова, синдикът Тихомир Иванов и адвокатът Георги Вълчанов. Те встъпиха в длъжност през април тази година след конкурсни процедури, проведени по време на правителството на ГЕРБ. Поводът за смяната им е напрежението във ВМЗ Сопот, нарушения и системно неизпълнение на служебните им задължения. От настоящия директорски борд остава единствено изпълнителният директор Иван Гецов, който зае поста през септември 2016 г. Днес се е провела среща между ръководствата на ДКК и ВМЗ Сопот. На нея са били обсъдени актуални въпроси около дейността на най-голямото предприятие от военнопромишления комплекс в България. "ВМЗ е от стратегическо значение за националния интерес и за ДКК е от първостепенна важност да подкрепи и улесни максимално прехода на дружеството към ново управление. За постигане на тази цел разчитаме изключително много на г-н Иван Гецов, който притежава най-голям опит в ръководството на ВМЗ и е доказан и отговорен професионалист, в чието лице виждаме незаменим партньор", казва Рая Каназирева, изпълнителен директор на ДКК. Тя допълва, че ще вложи усилия за подобряване на работната среда във ВМЗ Сопот. Ще има и среща с работниците и синдиката в предприятието. Иван Гецов благодари за срещата с ръководството на ДКК, за чиито резултати каза, че ще информира работниците. ДКК ще участва активно в свикването и провеждането на заседания на Съвета на директорите на ВМЗ Сопот с цел медиация и обезпечаване на оперативната работа на дружеството до приключване на процедурата за избор на нови членове, се казва в съобщението на ДКК.
Източник: Медия Пул (27.08.2021)

МИ контролира "Плод-Зеленчук", но не и Кинтекс и ВМЗ Търговските дружества с държавно участие не са контролирани ефективно от министъра на икономиката, като техен принипал. Това е основният извод от извършения от Сметната палата одит на дейността на министъра на икономиката по упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала за периода от януари 2018 г. до края на 2019 г. Одитът показва, че министърът на икономиката на практика не контролира 56% от стойността на дълготрайните материални активи на търговските дружества, на които е принципал, защото те са собственост на холдингово дружество. Такъв е случаят с ДКК, който има над десетина дъщерни дружества, някои със значителни обороти, активи и собствен капитал. Те обаче не са под прекия контрол на министъра на икономиката. Сред тях са „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД със собствен капитал от 290 млн. лв., управлявани активи за 474 млн. лв. и приходи от оперативна дейност над 254 млн. лв.; „Кинтекс“ ЕАД със собствен капитал от 81 млн. лв., активи за над 157 млн. лв. и приходи от оперативна дейност 120 млн. лв.; други дружества от отбранителната индустрия като „Нити“ ЕАД и „Авионамс“ АД; „Еко Антрацит“ ЕАД, „Монтажи“ ЕАД. "Не е регламентирано как се взема решение за промяна на субекта, който да упражнява правата на собственост в едно търговско дружество. Няма критерии дали правата на собственост да се упражняват пряко от министъра или дружеството да стане дъщерно и тези права да се прехвърлят на съответното холдингово дружество чрез увеличаване на неговия капитал с непарична вноска. Това създава риск от прилагане на субективен и непоследователен подход без ясни мотиви за преструктуриране на търговско дружество (промяната на принципала, който да упражнява правата на собственост в тях)", се посочва в одита на Сметната палата. Сметната палата посочва и друг важен аспект, който директно ощетява хазната - дъщерните дружества не правят отчисления от печалбата и не разпределят дивидент в полза на държавата (т.е. в държавния бюджет), а отчисленията от тяхната печалба (в случай че има такива) се правят в полза на съответното холдингово дружество, чиято собственост са те. Съвсем доскоро ДКК бе изключена от задължението да отчислява всяка година 50% от печалбата си като дивидент на държавата. Преди месец служебният кабинет взе решение ДКК и Национална компания "Индустриални зони" да приведат на хазната 50% от печалбата си от миналата година. По баланса на Министерството на икономиката към 31.12.2019 г. са заведени дялове, акции и съучастия в размер на 2, 26 млрд. лв. Дружества с държавно участие в капитала, в които МИ притежава дял са 97, от тях 54 са действащи, 22 са в процедура по ликвидация, а 21 дружества са в процедура по несъстоятелност.
Източник: Сега (31.08.2021)

Договорът на ВМЗ Сопот със сръбска фирма за 10 млн. долара е в прокуратурата Документацията по договора на ВМЗ Сопот със сръбска фирма от август 2018 г., по който е платено, но не са правени доставки, е изпратена в ДАНС и вече е в прокуратурата. Това съобщи министърът на икономиката Кирил Петков в четвъртък по време на заседанието на временната парламентарна комисия по ревизията на управлението на Бойко Борисов. Председателят на комисията Мая Манолова съобщи, че по договора ВМЗ авансово е превело 10.2 млн. долара. Било е предвидено след 60 дни да бъде получена продукция, но вече трета година това не се случва, а информацията по сделката е засекретена. Разплащането е станало по нареждане на ниво министър на икономиката или председател на Министерския съвет и ставало дума за такса "спокойствие" с публични пари в посока Сърбия, каза Манолова, като цитира публикации в медиите. Министърът на икономиката разказа за предприетите от ведомството му действия по сделката на ВМЗ Сопот. Бяхме информирани, че има риск за парите, които са платени, но стока няма, каза Кирил Петков. Той съобщи, че е посетил дружеството, за да се информира на място. Петков е изисквал пълен доклад за това какво се случва по сделката, за да има сигурност, че интересите на ВМЗ са защитени. Напомни, че дружеството е към Държавната консолидационна компания и като министър, той има възможност само за индиректен контрол. Кирил Петков каза, че именно по тази причина е било предложено в борда на ВМЗ да има двама прокуристи, които да проверят случая и да предоставят независима информация. Това обаче не е било одобрено с аргумента, че решението трябва да се вземе от ДКК като директен собственик на дружеството. От ДКК било посочено, че не виждат проблем с назначаването на прокуристи, но на следващо заседание на борда отново това не е било гласувано. Министърът съобщи, че е имало повторно посещение в дружеството. Тогава ни показаха финансови отчети, където първото тримесечие ВМЗ е позитивно, а второто тримесечие, откакто е новият борд, има загуба от 6 млн.лв., и ние решихме, че ще махнем нашето доверие от този борд, каза министърът.
Източник: Медия Пул (07.09.2021)

Държавните военни заводи продължават да влошават резултатите си Най-големите държавни военни заводи продължават да влошават резултатите си към края на септември, след като още през първото тримесечие беше регистриран спад. Това показват отчетите на Вазовските машиностроителни заводи (ВМЗ) и "Авионамс". По-слаби продажби отчита и търговецът "Кинтекс".С повече от една четвърт намаляват приходите на сопотския ВМЗ, който произвежда противотанкови снаряди, авиационни ракети, муниции, взриватели и др. От компанията отчитат намаление на търсенето на специална продукция на пазара и по-ниски цени. Това обяснява и по-малките разходи за материали, които се понижават с около 25 млн. лв. До края на годината заводът очаква договори за около 50 млн. лв. От доклада на ръководството става ясно, че пандемията се е отразила на дружеството най-вече като е забавила приемането на произведените изделия. Това се вижда и от увеличението на продукцията на склад с повече от 150%. През тази година значително намалява делът на износа чрез местен контрагент за сметка на директните продажби в чужбина. Задълженията на компанията се понижават с 58 млн. лв. спрямо края на миналата година, което се дължи предимно на намалението на част от дължимия дивидент на едноличния собственик - Държавната консолидационна компания. С 40 млн. лв. от сумата през април беше увеличен капиталът на ВМЗ. Пловдивският авиоремонтен завод "Авионамс" също свива приходите си с 27%. Намалената дейност се вижда и в спада на разходите за суровини и материали с близо 3 млн. лв. От компанията отчитат по-слаби постъпления от контрагенти, но краткосрочните вземания от клиенти и доставчици се увеличават повече от четири пъти до 6.3 млн. лв. Печалбата на компанията за деветмесечието се срива със 70%. Макар и формално предадени, практически недостъпни са финансовите резултати на оръжейния търговец "Кинтекс", който през тази година редовно бави оповестяването на отчетите си. От междинния доклад, публикуван в информационната система на Агенцията за публичните предприятия и контрол, се вижда, че приходите се свиват с 38%. Самият финансов отчет обаче не се отваря.
Източник: Капитал (29.11.2021)

Вторият шеф на ДКК уволнен. За месец Караганева извършила куп нарушения Едва около месец издържа като втори директор на "Държавната консолидационна компания" (ДКК) назначената в края на октомври Ваня Караганева, която влезе в борда на дружеството в началото на септември като назначение на бившия икономически министър Кирил Петков, който днес е кандидат за премиер на бъдещото коалиционно правителство. Тя е била уволнена в понеделник на общо събрание на Съвета на директорите на ДДК заради редица нарушения, които успяла да извърши за краткото време като втори шеф на компанията, под чиято шапка се намират редица държавни дружества от ключово за икономиката значение. Така начело на ДКК остава Рая Каназирева като единствен директор. От решението на борда на ДКК става ясно, че Караганева е била назначена в нарушение на Търговския закон – имала е трудови правоотношения с друг работодател, а е декларирала, че няма такива. Освен това договорът ? е неправомерно сключен с член на Съвета на директорите, тъй като не е имало негов председател. Тя реално е вършела неща в ДКК на своя глава, без да се съобразява с решенията на борда, констатира събранието. Интересен момент е взетото от нея еднолично решение да освободи като процесуален представител по пет висящи търговски дела адвокат Александър Краварски и да сключи договор за правна помощ за 1.120 млн. лв. с друго лице, а за такива разходи трябва одобрението и на финансовия контрольор на компанията. Освен това повечето работа по три от тези дела била свършена. Краварски пък бил назначен еднолично от нея за председател на комисии по избор на членове в бордовете на дъщерните на ДКК дружества – "Вазовските машиностроителни заводи" (ВМЗ), "Монтажи" и оръжейния търговец "Кинтекс". Караганева дала на Краварски достъп до сървъра на ДКК и цялата налична информация и той реално иззел функциите на изпълнителен директор на държавното дружество, посочва се в решението за уволнението ?. Другото сериозно нарушение от нейна страна е, че променила одобрен вече от борда на ДКК проект за извънсъдебно споразумение с "Дунарит" за 50 млн. лв. и подписала различен текст. Не се посочва какво следва от тази промяна и как се отразява върху поетите от ДКК ангажименти спрямо частното дружество, към което компанията бе предприела рейдърска атака по овладяването му през цесии за дългове към фалиралата Корпоративна търговска банка. Караганева назначила и еднолично членове в борда на ВМЗ, става ясно още от решенията на съвета на директорите. Без никакви мотиви тя е сменила и обслужващата банка на ДКК – "Юробанк", и я е заменила с Първа инвестиционна банка, която бе сред непокрилите стрес тестовете на Европейската централна банка. Вторият изпълнителен директор на ДКК също така отказвала да разглежда всякакви въпроси, свързани с ремонти и реконструкция на язовири. Просрочени са нормативно определени срокове, което крие риск от бедствия и може да доведе до тежки финансови загуби за дружеството. Тя отказвала да организира плащания към НАП, НОИ, ЧЕЗ и други контрагенти, в резултат на което компанията натрупала дългове за 90 хил. лв. и това би променило в негативна посока риска на ДКК като кредитополучател, включително увеличаване на лихви по кредити. От ДКК посочиха в свое изявление, че действията на Караганева показват, че "тя разбира управленската отговорност на тази позиция основно като функция за нови назначения в ДКК и дъщерните дружества". Караганева увеличава щата на ДКК с по-високоплатени, но не и оперативно работещи служители, без да e ясно от какви източници ще се осигурява финансирането на тези позиции, които ДКК не може да си позволи. Като част от тази практика, Караганева е назначила свой технически сътрудник на два трудови договора, с общо възнаграждение по-голямо от това на началник отдел в ДКК, като в същото време е обективно невъзможно служителят да изпълни задълженията си по двата договора, посочват още от компанията. В същото време Караганева твърдяла, че действията ? са по нареждане на Министерството на икономиката. ДКК заяви, че "се противопоставя на спекулации, че принципалът в лицето на министъра на икономиката може да носи отговорност за действия на Караганева, които са против интереса на дружеството". Съветът на директорите на ДКК обяви още, че "отчита като своя грешка избирането на Ваня Караганева за втори изпълнителен директор на дружеството, без да е посветил достатъчно време, за да установи дали тя притежава компетенциите, необходими за тази роля". Компетентните органи са сезирани за установените нарушения от Караганева, завършва съобщението на ДКК.. Ваня Караганева първоначално бе назначена в директорския борд на ДКК заедно с настоящия финансов министър Валери Белчев като независими членове от тогавашния икономически министър и евентуален настоящ кандидат за премиер от "Продължаваме промяната" Кирил Петков. Докато беше министър на икономиката Кирил Петков предприе неравна битка за смяна на ръководството на ДКК. Под шапката на ходинговото дружество са от военни заводи, през строителна фирма до предприятие за производство на мляко. Кирил Петков обяви план за разформироването на държавната компания, която се превърна в синоним за непрозрачно управление по времето на трите мандата на Бойко Борисов.
Източник: Медия Пул (30.11.2021)

ВМЗ - Сопот, се връща със 100 млн. лв. от Египет, доставките ще минат през частник Четвърти ден продължава войната в икономиката за управлението на 1,2 млрд. лв. активи в Държавната консолидационна компания. Започнала в понеделник и развила се светкавично, в четвъртък тя вече прескочи границите на страната ни и стигна до Египет.Именно там беше принципалът на ДКК по време на скандала - икономическият министър Даниела Везиева, както и изпълнителният директор на ВМЗ - Сопот, Иван Гецов. Оръжейният завод, който е част от структурата на държавната компания, е участвал с още 11 български фирми в едно от най-големите специализирани международни изложения в Арабско-Африканския регион EDEX 2021, провело се в Кайро. От ВМЗ се похвалиха с голям интерес към продуктите си, като очакват през следващите два месеца да бъдат сключени договори за около 100 млн. лв., гарантиращи работа през цялото първо шестмесечие на 2022 г. Още през следвщата седмица в предприятието трябва да дойде чужда делегация. От военния завод подчертават още, че са в ход договори за нови пазари и затвърждаване на съществуващите, а през последните седмици са сключени договори за над 30 млн. лв., като за сравнение през май, юни и юли миналата година не е имало нито един подписан контракт. По-интересното е обаче коя е фирмата, на която са дадени изключителни права за срок от 5 години за продукцията на ВМЗ - Сопот, именно за египетския пазар. Това е “Български индустриален инженеринг и мениджмънт” (БИИМ), като се оказва, че неин собственик е Димитър Манолев - баща на бившия зам.-министър на икономиката Александър Манолев. Той беше включен в списъка “Магнитски”, а през 2019 г. срещу него и дъщерята на детегледачката му беше започнато наказателно дело заради неправомерно получаване на евросредства, с които е построена къща за гости в Сандански. Предоставянето на изключителни права на частната фирма беше едно от обвиненията към изпълнителната директорка на ДКК Ваня Караганева и е сред посочените причини, с които тя бе уволнена от поста с решение на трима членове на Съвета на директорите. Това са Рая Каназирева - втори изпълнителен директор, Диляна Софиянска и Радостин Вазов - и тримата назначени в ДКК от ГЕРБ. Караганева бе лансирана за член на управата от Кирил Петков, докато той бе икономически министър, а стана изпълнителен директор по времето на Даниела Везиева. Според тримата от борда Караганева на 9 ноември еднолично е подписала протокол, с който одобрява предостяването на ексклузивитет на “Български индустриален инженеринг и мениджмънт”, без да е уведомила Съвета на директорите. Караганева поискала и е получила одобрението на “Кинтекс”, който е държавният търговец на военна продукция, но едва след решението си. “Не възразяват” като становище, изразено от 100% дъщерно дружество (“Кинтекс”), което се контролира от питащия (изпълнителния директор на ДКК), не е проява на независимо становище, посочиха от ДКК в четвъртък. Ден по-рано обаче Ваня Караганева заяви, че има право да дописва такива решения и няма нарушение на правилата на ДКК. От държавната компания контрират, че няма практика да се предоставят изключителни права на частни дружества. Такива договори досега не са сключвани нито за ВМЗ - Сопот, нито за някое от другите държавни оръжейни компании.
Източник: 24 часа (03.12.2021)