"Обявен е конкурс за директор на Северноцентрално държавно предприятие гр. Габрово. Всичко щеше да бъде наред, ако не се оказа, че конкурсът е проведен за 7 дни, и то само по документи." Това обяви пред журналисти в Габрово народният представител от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ Кирил Добрев. Той цитира няколко подобни обявления за провеждани конкурси, които са за подобна или по-ниски позиции, в които кандидатите преминават два етапа на селекция - първият е по документи, последван от етап на писмен тест и събеседване с кандидата. "Подобно нещо в конкурса за Северноцентрално държавно предприятие в Габрово не се е случило", подчерта Добрев. "Не може за позицията "специалист" или "младши експерт" кандидатите да се явяват задължително на писмени тестове и интервюта, а за директор на едно от най-големите горски предприятия в България да се подават само документи, и то за срок от една седмица", заяви социалистът. Народният представител от БСП допълни, че няма информация нито за това дали са се явили други кандидати, нито за резултатите от проведения конкурс. По-рано през деня Кирил Добрев се срещна и с жителите на Севлиево, където благодари за работата им през изминалата президентска кампания. "БСП постигна убедителни резултати в синя област Габрово, като те са красноречиви - двойно повече гласове за генерал Румен Радев", подчерта депутатът от левицата.
Източник: Дума (13.12.2016)

Северноцентралното държавно предприятие дарява дърва за огрев на болницата в Елена 30 пространствени кубически метра дърва за огрев ще дари на болницата в Елена „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП в Габрово. Дървата вече са осигурени от териториалното подразделение на предприятието – ДГС „Буйновци“. Предстои количествата да бъдат доставени до сградата на МБАЛ „Д-р Димитър Моллов“ в балканското градче. За поредна година Северноцентралното държавно предприятие подкрепя дейността на лечебното заведение през студените месеци. В писмо на еленския кмет инж. Дилян Млъзев до ръководството на предприятието се казва: „Община Елена“ с уважение изказва най-искрени благодарности за предоставените дърва за огрев през изминалите отоплителни сезони. Благодарим за проявеното разбиране и отзивчивост и молим за Вашето съдействие отново да предоставите безвъзмездно 30 пространствени кубически метра дърва за огрев за паровата централа на МБАЛ“. Дарението към болницата от страна на Северноцентралното държавно предприятие е от голямо социално значение, тъй като осигурява топлина за хоспис, медицински център и Центъра за спешна помощ, които се помещават в сградата.
Източник: Труд (07.02.2017)

"Северноцентрално държавно предприятие" обяви търг за банково обслужване "Северноцентрално държавно предприятие" ДП кани търговските банки, притежаващи валиден лиценз/разрешение от БНБ за упражняване на банкова дейност на територията на Република България, да представят оферти за предоставяне на финансови услуги с оглед сключването на шест договора за банково обслужване всеки един за срок от три години. Ще се оценяват по количествен критерий с тежест 60% и неколичествени критерии с тежест 40%. Подробното описание и съдържание на документацията е достъпно свободно на интернет страницата на възложителя. Минималните условия за допустимост до участие в конкурса са: 1. Възможност да предоставят услугата „електронно банкиране” (активно и пасивно), което трябва да включва минимум следното: достъп в реално време до услугите на банката, с висока степен на сигурност, интегрирано в Интернет средата; достъп на Директора на предприятието, до всички сметки в Банката от един акаунт. денонощно, в реално време управление на средствата; справка на състоянието и движенията по сметката; извършване на преводи в лева и валута; извършване на безкасова покупко-продажба на валута. 2. Kоефицент на ликвидните активи не по-малко от 20% за изминалия 12 - месечен период. 3. Обща капиталова адекватност на банката не по-малко от 12% за изминалия 12 - месечен период. 4. Не може да се оферира отрицателна лихва 5. Не може да се предлагат такси или други плащания за съхранение на парична наличноаст 6. Всяка банка трябва да разполага с поне едно представителство във всяка от 5-те области, които обхваща СЦДП.
Източник: Банкеръ (21.06.2019)

Министърът на земеделието Христо Бозуков освободи досегашните шефове на държавните горски предприятия и назначи нови управители, съобщиха от министерството. В „Югозападно държавно предприятие”-Благоевград са освободени членовете на Управителния съвет Мария Маринова и инж. Ваня Каменова. В „Югоизточно държавно предприятие”-Сливен за директор до провеждане на конкурс е назначен Димчо Радев, а Георги Йорданов е освободен като член на Управителния съвет. В „Южноцентрално държавно предприятие”-Смолян, „Северозападно държавно предприятие”-Враца и „Североизточно държавно предприятие” е освободен целият състав на органите на управление. Здравко Бакалов е назначен за директор на предприятието в Смолян, а Ради Иванов на това в Шумен, до провеждане на конкурс. Досегашният заместник-директор на „Северозападното държавно предприятие” Атанас Златков е упълномощен да изпълнява длъжността директор. В „Северноцентрално държавно предприятие”-Габрово са освободени членовете на органа на управление доц. д-р инж. Георги Костов и Иван Степанов. Служебният земеделски министър е отстранил назначеното в последния работен ден на предишния министър Десислава Танева ръководство на горското предприятие, в което се намира любимото ловно стопанство на Бойко Борисов "Паламара". Става дума за "Североизточното държавно предприятие" в Шумен, където министър Танева подписа нови 5-годишни договори с двама от членовете на управителния съвет. Служебният министър Христо Бозуков вече смени директора на Агенцията по горите. Начело на ведомството е назначен природозащитникът Александър Дунчев - дългогодишен експерт по горски политики на WWF-България и кампаниите за опазването на горите на коалицията "За да остане природа в България".
Източник: Сега (02.06.2021)

Правителството възложи изготвянето на актуализация на анализ на създадените със специални закони държавни предприятия за изясняване характера на тяхната дейност Правителството прие решение за изготвяне на актуализиран анализ кои от "създадените със специални закони държавни предприятия"извършват предимно търговска дейност и кои са натоварени с предимно публични функции. Създадени със специален закон и със специален статут са например НКЖИ (Национална компания жп инфраструктура), "Пристанищна инфраструктура", "ДП "Радиоактивни отпадъци", шестте дърводобивни предприятия, конезаводът "Кабиюк". Държавни спецприятия са също тотото ("Български спортен тотализатор"), ДП "Фонд затворно дело", РВД (авиодиспечерите), предприятието за стопанисване на язовири и др. Всъщност тези прегледи се възлагат, защото има външен натиск за прекратяване на странните фирми, които действат по правила, различни от Търговския закон (ТЗ). Изготвянето и осъществяването на програма за превръщането на спецпредприятията в нормални фирми (или в агенции) е едно от условията за получаване на евромилиардите по прословутия План за възстановяване и устойчивост и е включено в него като поет от София ангажимент (мярка 236). Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, към която България отдавна напира за членство, също смята, че специалният статут на част от тези държавни предприятия е лишен от смисъл и дори вреден и че те би трябвало да станат нормални фирми по ТЗ (или пък да се превърнат в агенции). Приемането на програма за преобразуване на тези държавни предприятия е едно от условията на ОИСР за допускане на страната ни в престижната организация. Оказва се, че по темата за съдбата на спецфирмите има разногласия между България, от една страна, и Европейската комисия и ОИСР, от друга. Например за "Радиоактивни отпадъци" София упорства, че трябва да си остане специално държавно предприятие. Спорове има и за други от списъка. Липсата на актуален анализ на предприятията и на програма за преобразуването им показва и колко безполезна е Агенцията, отговаряща за тях.
Източник: Сега (14.02.2025)

За 8 години: Държавата изкупи 9000 декара частни гори С общо 9160 декара се е увеличила държавната гора от проведените пред последните 8 години 5 кампании по изкупуване на такива територии. Целта им бе чрез присъединяване към държавните гори на малки горски имоти, чиито собственици нямат възможност или желание да ги стопанисват и да се грижат за тях, да се осигури целогодишно поддържането на здравословното състояние на горите и опазването им от посегателства, пожари и други неблагоприятни въздействия. От началото на първата кампания през 2016 до 2024 г. включително, с най-голяма обща площ са закупените горски територии в района на дейност на „Южноцентрално държавно предприятие“ - Смолян (2 706 дка), „Югозападно държавно предприятие“-Благоевград (1 767 дка) и „Северноцентрално държавно предприятие“-Габрово (1 605 дка). Средната възраст на горите в имота в община Смолян е 60 години - предимно от бял бор, като основна част от тях са преобладаващо с изкуствен произход - култури. Държавните горски предприятия не получават финансиране от държавния бюджет за изпълнението на възложените им със Закона за горите функции, а се издържат с приходи от стопанската им дейност, преобладаващо - от продажбата на дървесина, добивана при стопанисването на държавните гори, които са им предоставени за управление. При стартиране на четвъртата кампания по изкупуване на горски територии бяха заложени 2 млн. лева за тази цел. По време на предходните три кампании са финализирани сделки за закупуване на общо 832 имота с обща площ 4253 дка, на обща стойност 3,168 млн. лева. Стойността се определя на базата на оценка, изготвена от правоспособен независим оценител, а разходите за извършването на оценката са за сметка на купувача – съответното държавно предприятие. По данни за 2023 г. от последния отчетен доклад на Изпълнителна агенция по горите, разпределението на горските територии по видове собственост е следното: държавните горски територии са 2 889 748 ха, горите стопанисвани от МОСВ, в които са включени резервати, национални паркове са 172 362 ха, а общинските горски територии са 441 271 ха. Има общо 381 068 хектара гори на частни лица, а на фирми и на религиозни общности са общо 59 485 ха.
Източник: Дарик радио (13.06.2025)

Проектобюджет 2026 се очертава с голям дефицит, но с очаквания ръст на минималната работна заплата в бордовете на държавните фирми се очакват нови рекордни нива на възнагражденията. С евентуално увеличение на минималната работна заплата на 1213 лв. от 1 януари максималната заплата на изпълнителните директори на държавните дружества вече ще доближи 22 000 лв. Заплатите на изпълнителните директори се изчислява по формула в зависимост от серия показатели, като има горна граница - не може да надхвърля 18-кратния размер на минималната работна заплата. При минимална заплата от 1077 лв. за 2025 г. максимумът беше 19 386, с очаквания ръст на МРЗ до 1213 лв. лимитът скача на 21 834 лв. Лимитът на заплатите на редовите членове на бордовете. е 6 минимални работни заплати или възнаграждения до 7278 лв. от 2026 г. През 2022 г. ОИСР публикува специален доклад за моделите за изчисляване на възнагражденията и достигнатите равнища при изпълнителни директори и управителни и надзорни съвети в държавните дружества в 36 страни. От общо 22 държави, предоставили данни, България се оказа в челната петица по високи годишни заплати на обикновените членове на бордовете с достигнато ниво от 125 % спрямо средните годишни заплати в страната. Освен че взимат високи възнаграждения спрямо средните годишни заплати в страната, членовете на бордовете на държавните фирми у нас са сред малкото, които имат право на бонуси в зависимост от резултатите. Това са така наречените тантиеми, които се дават при нарастване на печалбата и липса на непокрити загуби или просрочени задължения. Само в 6 от 36 страни е предвидено такова допълнително стимулиране, като в групата освен България попадат Чили, Чехия, Перу, Филипините и Словакия. В абсолютни стойностите заплатите на изпълнителните директори на българските държавни предприятия са ниски на фона на други страни. Ако нивата се мерят спрямо средните заплати в страната обаче сме по-близо до средата. ОИСР има много сериозни изисквания към обосноваването на нуждата от съществуване на държавна собственост, гарантирането на правилата за честна конкуренция и правната форма, под която държавните фирми да функционират. Организацията е принципно против създаването на специални правни форми за съществуване на държавните предприятия и препоръчва придържането към общото корпоративно право, както и преобразуване на създадените със специални закони предприятия в обикновени търговски дружества, в случай, че изпълняват предимно търговска дейност или в административни структури, ако преследват по-скоро публични цели. В изпълнение на тази политика в България от 2022 г. се опитва да приеме програма за преобразуване на държавните предприятия, създадени със специални закони, и не успява. В този списък попадат общо 16 държавни предприятия, сред които НКЖИ, РВД и пристанищата, държавните горски предприятия. По закон тези предприятия не могат да се обявяват в несъстоятелност, за част от тях съществуват изрични забрани да поемат дълг или да издават гаранции. Много от тях не извършват търговска дейност с цел печалба. По силата на закона тези държавни предприятия хем са търговци, хем не са търговски дружества. Последно изготвеният за целта анализ за преобразуване бе актуализиран преди броени дни от правителството Желязков. Правителството обясни как не вижда необходимост да преобразува голямата част от предприятията независимо от мнението на ОИСР и настоява, че правната форма на тези предприятия не пречи и има и други държави, в които държавните фирми съществуват по силата на специални закони. Интересен е случаят с Българския спортен тотализатор, като според последната концепция на кабинета дружеството изпълнява предимно търговска дейност и ще бъде преобразувано в ЕАД в срок от 36 месеца. Като предприятие, което първоначално бе оценено като осъществяващо предимно публични функции, а в последствие - точно обратното - с предимно търговска дейност, бе оценено и ДП “Кабиюк”. В рамките на една отчетна година - 2024 г. пък ДКК е била управлявана от общо 5 изпълнителни директори. Имаше намерения част от същетсвуващите предприятия като горските да се трансформират като икономически обособени лица, които също отпаднаха. Така за повечето от 16-те специални предприятия, създавани със закони, последният вариант на програмата предвижда запазване на статуквото.
Източник: Сега (24.10.2025)

Със заповеди на министъра на земеделието и храните Иван Христанов са освободени директорите на 3 от 6-те държавни горски предприятия. За директор на Северозападното държавно предприятие във Враца е назначен Цветко Цветков. Ръководството на Северноцентралното държавно предприятие в Габрово поема Иван Степанов, а Североизточното държавно предприятие в Шумен ще бъде управлявано от Цветелин Миланов. Със заповеди на министъра на земеделието и храните са извършени и промени в състава на управителните съвети на държавните предприятия по Закона за горите.
Източник: Фрогнюз (16.03.2026)