Пенсионните фондове: Доходност от чужбина и от близки компании Средно по 6-7% е доходността на пенсионните фондове за последната година. Нито една схема няма загуба от инвестициите си за 12-те месеца до края на март, но при някои резултатите са доста под средните за сектора. Най-лошо се представя професионалният фонд на "Топлина", който не е успял да надмине 4% доходност за 12 месеца, а универсалният му е стигнал едва до тази граница. Средният резултат на универсалните схеми е 6.33% и е най-ниският сред трите вида пенсионни фондове. Този вид са задължителни за родените след 1959 г., професионалните са за ранна пенсия на работещите при тежки условия, а доброволните са за всички, които искат да правят допълнителни осигурителни вноски. При последните средният резултат в края на март надминава 7%. Те имат най-малко ограничения за инвестициите си и при ръст на фондовите пазари показват много добри резултати, макар че заради кризата портфейлите им бяха сериозно променени. И при трите вида осигурителни фондове най-висока доходност имат "Съгласие", в което основен акционер е публичният холдинг "Химимпорт". Данните на Комисията за финансов надзор към края на миналата година показват, че рискът при инвестициите на фондовете на "Съгласие" е малко над средния, измерен чрез стандартно отклонение. Това е показател, който показва с колко може да се колебае доходността на даден фонд – процентът показва отклонението ? нагоре и надолу. В края на миналата година с най-голямо отклонение са били фондовете на "Бъдеще", който дълго време беше сред най-рисково инвестиращите. От около година компанията смени собствеността си, а с това беше променена и инвестиционната политика на осигурителните ? схеми. Рискът като цяло намаля, а доходността им се стабилизира – преди това те отбелязваха големи ръстове и големи загуби. Справка в отчетите за вложенията обаче показва, че в края на миналата година фондовете на "Бъдеще" имат инвестиции в непряко свързани лица. Официално пенсионното дружество е собственост на данъчния адвокат Тодор Табаков чрез фирмата му "Медианет", но индиректни връзки сочат към "Еврохолд България". Освен тях адресът на "Бъдеще" е в централата на холдинга. Една от най-големите инвестиции в дялови ценни книжа на универсалния и на професионалния пенсионен фонд са в акции на "Еврохолд", а професионалният и доброволният са вложили доста значителна част от активите си в производителя на медицински консумативи "Етропал" и на пластмасови изделия "Формопласт". Последните формално нямат общо с "Еврохолд", след като холдингът продаде дела си в тях, но непряко той продължава да е свързан с новите собственици. Инвестициите в свързани лица не са нещо ново и за двете пенсионни дружества, контролирани от "Химимпорт" - "Съгласие" и "ЦКБ-Сила". Голяма част от вложенията им са в близки до групата дружества, като сред малкото им външни инвестиции са в електроразпределителните "ЧЕЗ Електро България" и "ЧЕЗ Разпределение България". Вложения в тях имат и други фондове, като при "Доверие" и за трите вида схеми делът на двете ЕРП е най-големият в портфейла от акции и дялове. Справките показват още, че "Доверие" и особено "Алианц България", "ДСК-Родина" и Ай Ен Джи държат значителна част от портфейлите си в чужди ценни книжа. Най-силно се забелязва това при "Алианц" - за всеки от фондовете му най-голям дял от акции и дялове имат чуждестранни компании и инвестиционни схеми. При "ДСК-Родина" положението е почти същото, като единственото изключение е "Енерго-про мрежи" - в електроразпределителното дружество професионалният фонд на компанията е вложил 3% от активите, които управлява. Като цяло няма пряка връзка между постигнатата доходност на пенсионни схеми и разпределението между български и чужди инвестиции. Резултатите на задължителните професионални и универсални фондове на "Алианц" и Ай Ен Джи са сходни с тези на "ЦКБ-Сила", макар последното да има коренно различна инвестиционна политика. Рискът на неговите фондове обаче е по-висок от този на другите две компании, които залагат повече на външни пазари.
Източник: Капитал (02.04.2013)

Осигурителен заряд Може и да не го осъзнавате, но с част от вашата заплата подпомагате българската икономика. Процент (доста нисък) от осигуровките ви отива по личната ви сметка в универсалния фонд на едно от деветте пенсионни дружества и те го влагат в ДЦК, корпоративни облигации, акции или други инструменти. Идеята на капиталовата пенсионна система е парите, които работещите спестяват за старините си, да не стоят "мързеливо" на депозит в банка, а да бъдат разумно инвестирани и да движат икономиката срещу по възможност по-добра доходност. Дали тя ще бъде постигната, ще трябва да почакате да разберете. Междувременно обаче може поне веднъж годишно да погледнете в какво пенсионните дружества са вложили парите ви. За 2012 г. например нещата на пръв поглед не изглеждат зле - доходността е средно над 7% върху инвестираните средства. Дяволът обаче е в детайлите - различните фондове са постигнали този резултат при доста различни стратегии. Някои са заложили повече на уюта на местния пазар (и дори на собствената си група, чрез инвестиции в свързани лица), докато други са диверсифицирали риска с вложения на чужди пазари. Българският капиталов пазар поставя сериозно ограничение за пенсионните фондове - той е много малък, а затова и не особено ликвиден. Затова така или иначе пенсионните компании са принудени да насочват все по-голяма част от своите увеличаващи се активи (вече 5.7 млрд. лв.) извън страната. Това е характерно предимно за по големите дружества и за тези с чуждестранна собственост. Същевременно пенсионните компании част от местни групи предпочитат да подпомогнат близки дружества. Макар така те да работят за българската, е малко съмнително колко работят и в най-добрия интерес на осигурените. През 2012 г. пенсионните фондове са инвестирали почти 85 млн. лв. (малко под една трета от капитала) в "ЧЕЗ Разпределение България", като почти половината от сумата идва от най-голямото дружество - "Доверие". Големи вложения идват и от "Съгласие" и "ЦКБ-Сила". Така електроразпределителното дружество измества фаворита от последните три години "Софарма". Това показват публикуваните в края на март данни за портфейлите на пенсионните фондове към края на 2012 г. През миналата година фармацевтичната компания загуби първото място не само защото две от електроразпределителните дружества излязоха на борсата, но и заради спада на цената на собствените й акции през последната година. Всъщност вложенията в компанията са нараснали и ако преди година пенсионни дружества са държали 8% от капитала й, сега те са нараснали на 17.5%, оценени на 48.6 млн. лв. Според допитване на "Капитал" до анализатори от началото на годината "Софарма" продължава да води листата за най-атрактивна инвестиция през 2013 г., докато ЧЕЗ е на трето място. Всъщност през миналата година дружеството изглеждаше много по-атрактивно, отколкото сега, когато води битка с регулатора за запазване на лиценза си. Извън това разместване в топ 40 на инвестициите на пенсионните фондове попадат и "ЧЕЗ Електро България", а също и другото електроразпределително - "Енерго-про мрежи". Като цяло обаче делът от инвестициите на фондовете, вложени в акции на компании и дялове на взаимните фондове, продължава да намалява, каквато беше тенденцията и през 2011 г. Данните показват, че мениджърите продължават да предпочитат по-нискорискови инструменти Все пак като абсолютна сума дружествата са вложили в акции и дялове колкото и през 2010 г. (когато те бяха на своето най-високо ниво) – малко над 1 млрд. лв., с почти 187 млн. лв. повече на годишна база. Добрата новина за борсовите инвеститори в България е, че ръстът се дължи основно на местния пазар - събраните данни за вложенията на всичките 27 фонда на деветте лицензирани пенсионни дружества показват, че инвестициите им в български акции са нараснали с почти 122 млн. лв. Расте и делът на държавните ценни книжа в портфейлите на пенсионните фондове. Общо всички 27 фонда са вложили над 30% от средствата си в тези най-нискорискови активи. Освен в български ДЦК обаче дружествата насочват все повече средства и зад граница - около 2.35 млрд. лв. са инвестираните в чужбина средства. С нарастването на управляваните от фондовете активи това е нормална тенденция, още повече че външните пазари предоставят повече ликвидност. Например най-големият фонд - универсалният на ПОК "Доверие", е вложил 197 млн. лв. в български и 421 млн. лв. в чужди (по-голямата част германски) ДЦК – двойно повече спрямо 2011 г. Двете най-малки дружества - "Топлина" и Пенсионноосигурителен институт, пък почти не насочват средства извън България. При тези, с български собственици, делът е по-нисък - от под 5% от активите при "Бъдеще" до около 25-30% при "Съгласие" и "ЦКБ-Сила". Най-висок е при тези, с чужди акционери - "Алианц" и "ДСК-Родина" имат по около 45-55%, а ING – 55-65%. По думите на София Христова, изпълнителен директор на "Алианц България", в интервю пред "Капитал Daily" в началото на годината по-висока степен на прозрачност е едно от необходимите условия за по-активна ангажираност на пенсионните фондове на местния капиталов пазар. Освен ниската степен на ликвидност доскоро капиталовият пазар беше притеснен и от несигурната политическа обстановка. Новината за правителствената оставка в края на февруари например доведе до спад в началото на деня на акциите на Първа инвестиционна банка (ПИБ) и Централна кооперативна банка (ЦКБ), които регистрираха понижения от 8-9%, а тези на "Трейс груп холд" губеха около 11%. "Местният пазар е доста притеснен от политическата обстановка. Не очаквам сериозно движение, докато не минат изборите. Хубавото е, че се запази финансовата стабилност. Затова гледаме повече навън - имаме сериозни очаквания за американския пазар до края на годината", коментира Милен Марков, изпълнителен директор на "Съгласие". Вложенията в български акции като дял от активите също варират според собствеността - местните фондове влагат по между 20% и 40%, докато чуждите - до около 10%. Една от причините за по-малки по размер играчи е, че те познават най-добре местния пазар. За част от дружествата обаче причината е, че те насочват значителен дял от средствата в близки до собственика компании. Традиционно концентрирани в инвестиции от орбитата около собственика си са двете пенсионни компании на групата "Химимпорт" - "Съгласие" и "ЦКБ-Сила". По сметки на "Капитал" на база на портфейлите на двете дружества за различните типове фондове вложените средства в акции и облигации на свързани дружества към края на годината са между 25% и 40% от активите им (или общо над 300 млн. лв.). Това не включва инвестиции в самия холдинг "Химимпорт", а в негови дъщерни дружества, както и в такива, където няма преки връзки. Още по-драстична е концентрацията на инвестиции в близки компании от пенсионната компания "Бъдеще". Тя формално е собственост на люксембургско дружество, където номинално собственик е адв. Тодор Табаков, но седалището й е в централата на "Еврохолд", а около 40-50% от активите й са вложени в близки до публичния холдинг компании. През миналата година няколко от тях издадоха емисии облигации, които бяха почти изцяло записани от "Бъдеще". Подобна стратегия прилага и свързаното с Христо Ковачки пенсионно дружество "Топлина", като двете с "Бъдеще" дори джентълменски си разменят инвестиции в другата група. Така също могат да се заобикалят законовите лимити за инвестиции в едно дружество или група. Все пак формално по буквата на закона в случая няма нарушение, защото индиректната свързаност не е сред изброените в Кодекса за социално осигуряване ограничения. Това обаче би могло да бъде повод за притеснение. В началото на годината София Христова от "Алианц" каза, че този проблем би могъл да генерира значителни рискове. Причината е, че евентуални сътресения в групата биха повлияли негативно на много съществена част от активите на пенсионния фонд. "Друг аспект на повишения риск при инвестиране в свързани лица е свързан с преоценката на тези активи и по-конкретно с възможните манипулации и подозренията за липса на прозрачност при определяне на цените, по които се правят ежедневните преоценки на тези инвестиции", каза тя. Другата гледна точка е, че пенсионните дружества дават информация за портфейлите си веднъж годишно. Какво се случва през 12-те месеца в общия случай е неясно. "За портфейла на пенсионен фонд не бива да се правят изводи само по състоянието му към 31 декември. През годината имаме много повече инвестиции зад граница, част от които са затворени на печалба. Добрите резултати в сектора в последните години са от външните пазари", коментира Милен Марков. Накрая това, което има значение, е кой каква пенсия ще получи. От тази гледна точка доходността е най-важният показател. Тя обаче е неизменно свързана с повече риск и за всеки осигурен е хубаво да поглежда дали той е обоснован.
Източник: Капитал (08.04.2013)

"Балканстрой" получи още три години отсрочка за облигациите си Поредно удължаване на срока на корпоративни облигации, но този път не според желанието на длъжника. След три общи събрания, първото от които беше отложено заради липса на кворум, строителната компания "Балканстрой" получи три години удължаване на срока на книжата си вместо поисканите от ръководството четири и половина. Освен това първите вноски по основния дълг ще бъдат направени през март следващата година вместо в началото на този месец, както беше според предишния план за разсрочване. Досега компанията плащаше само лихви. Емисията се удължава до март 2019 г. след едно преструктуриране до 2016 г. същия месец при оригинален падеж 2011 г. Интересното обаче е, че само за няколко дни се взимат две различни решения за сроковете на книжата на две отделни събрания на облигационерите. Решението за последната промяна е взето на събрание в понеделник, разказаха пред "Капитал Daily" участници, присъствали на него. До редакционното приключване на броя протоколът от последното събрание все още не беше публикуван, а представители на "Балканстрой" не пожелаха да коментират. За събранието няма и публично публикувана покана. То обаче е предшествано от друго - миналия четвъртък, за което има покана и протокол, като тогава са били гласувани различни параметри. Какво е накарало облигационерите да свикат ново само няколко дни по-късно, те не пожелаха да коментират. Според протокола и дневния ред на събранието миналия четвъртък исканията на "Балканстрой" са били за удължаване на емисията до септември 2020 г., но всички облигационери единодушно са ги отхвърлили. Тогава са били приети предложенията на пенсионна компания "Алианц България" - отлагането да е само с две години (до септември 2018 г.), а параметрите по емисията да не се променят. "Две години разлика с това, което ни искаха и което ние искахме, е много време, от компанията говорят за няколко проекта за милиони, а ние какво да правим", заяви изпълнителният директор на дружеството Страхил Видинов, но не пожела да коментира защо е имало две събрания в толкова кратък срок (през един работен ден). Два от пенсионните фондове на "Алианц" - универсалния и доброволния, държат общо 25.02% от дълга на "Балканстрой". Сред останалите кредитори са пенсионни фондове на Ай Ен Джи, "ДСК-Родина" и "Бъдеще", договорни фондове на "ОББ асет мениджмънт", ОББ, Алианц банк и Юробанк България. Основният акционер в строителната компания със 79.9% е "Балканстрой груп холдинг", в която равен дял имат Николай Калоянов, Костадин Калоянов и Йордан Каназирев. Отделно тримата притежават по 6.7% от капитала на "Балканстрой". Облигационерите, с които се свързахме, не пожелаха да кажат какви други решения са били взети на събранието в понеделник и дали те са потвърдили тези от миналата седмица. "Балканстрой" има емисия облигации за 5 млн. лв., издадени през март 2006 г. Те трябваше да бъдат изплатени още през 2011 г. Малко преди падежа кредиторите одобриха 5-годишна отсрочка и за компенсация лихвата се увеличи. Първоначално беше 6-месечен индекс Euribor с 4% надбавка, след това тя стана 5.5% годишно. Именно тази лихва са искали да намалят от "Балканстрой" в четвъртък, но това е било отхвърлено. Събранието в четвъртък беше свикано от банката довереник ОББ, а първоначалното предложение по дневния ред беше изплащането на основната част на дълга да се отложи с две години и да започне едва през 2015 г. Дотогава "Балканстрой" трябваше да плаща само лихви. Миналата седмица кредиторите са отхвърлили и останалите планове за промени в облигационната емисия. Те бяха за връщане на първоначалните нива на лихви, т.е. намалението им, както и за поддържане на по-високи нива на задлъжнялост и покритие по книжата. Не е ясно дали и в понеделник кредиторите са гласували промени в нивата на задлъжнялост и покритие. Според последния отчет за спазване на задълженията по емисията нивата на покритие са в рамките на договореното. Съотношението на пасивите, без собствения капитал, към активите на дружеството се вмества в рамките до 75%. В поканата за общото събрание от ръководството дружеството искаха този коефициент да стига до 80 на сто.
Източник: Капитал (25.09.2013)

Броят на новите осигурени за втора пенсия продължава да намалява Броят на хората, които започват първа работа на постоянен трудов договор, продължава да намалява. Това става ясно от данни на Комисията за финансов надзор (КФН) за частното пенсионно осигуряване през деветмесечието. Всички, които започват първа работа на трудов договор, си избират универсален пенсионен фонд или биват служебно разпределени, ако не посочат къде искат да се осигуряват. Броят на новоосигурените е показател колко хора започват постоянна работа и според статистиката на КФН през последните години те постоянно намаляват. От началото на тази година те са малко над 60 хил. души. За сравнение – през цялата 2011 г. са били 100 хил., а през 2008 г., когато кризата започна да се усеща в икономиката, те са надминавали 170 хил. Освен започващите първа работа останалите осигурени в универсални фондове са всички, родени след 1959 г. Още няколко показателя сочат, че пазарът на труда е стагнирал, а за много хора възможността да заделят пари е намаляла. Осигурените в доброволните пенсионни схеми отново намаляват, като тенденцията продължава още от 2009 г. насам. Освен това средната месечна вноска в тях е спаднала в сравнение с деветмесечието на миналата година. За сметка на това тя се е увеличила при универсалните и професионалните фондове – последните ще осигуряват ранна пенсия на работещите при тежки условия. Причините за нарастването може да са две – ръст на заплащането или изсветляването му и осигуряването на по-висок доход. В годините на кризата Националният статистически институт често отчиташе ръст на средната заплата, но причината не беше цялостно покачване на възнагражденията. Това се получаваше, защото много компании съкращаваха нискоквалифицирани и нископлатени служители и така средните възнаграждения се покачваха. Наред с общото покачване на управляваните активи и приходите на пенсионните дружества растат. Те се определят като дял от направените вноски и от общо управляваните пари. За деветмесечието общите приходи в компаниите са нараснали с 10%, но печалбата е спаднала с 6% спрямо септември миналата година. Понижил се е крайният резултат на "Доверие", "Съгласие", "Алианц България", "Ай Ен Джи", докато "ДСК-Родина" и "ЦКБ-Сила" приключват с ръст на печалбата. Дружество "Бъдеще" е на загуба за периода при малка печалба година по-рано, а отрицателният резултат на "Топлина" и "Пенсионноосигурителен институт" се е задълбочил. Пазарните дялове на пенсионните компании почти не са се променили от началото на годината. Заради проблемите и неяснотата около кандидат-купувача на "Доверие" - регистрираното във Великобритания United Capital, от осигурителното дружество казаха още преди няколко месеца, че доста техни клиенти са се преместили в други компании. Неофициално това твърдят и хора от други пенсионни дружества, но поне данните на КФН не показват сериозно разместване. В края на миналата година пазарният дял на "Доверие" по брой осигурени лица е бил 30.63%, а в края на септември - 30.08 на сто.
Източник: Капитал (07.11.2013)