Облигационери ще искат несъстоятелност на "Интеркапитал пропърти дивелъпмънт" Oблигационерите на "Интеркапитал пропърти дивелъпмънт" (ИКПД) планират да открият съдебна битка на два фронта. След като през август компанията спря да обслужва дълга си, а през декември те решиха да съдят застрахователя "Евроинс", че не ги е обезщетил адекватно въпреки сключената с него полица при неплащане, сега кредиторите се подготвят ефективно да започнат делата. Спрямо имотния фонд ще се иска несъстоятелност, а спрямо застрахователя - изпълнение на задълженията по договора. Това става ясно от дневния ред на свиканото от довереника на облигационерите Инвестбанк общо събрание за 14 март. С тези действия облигационерите се опитват да си върнат дължимите 2.4 млн. евро от отпуснато преди 11 години финансиране на имотния фонд на бившите царски юпита. Като се има предвид, че държатели на облигации са множество банки, портфейли инвеститори и пенсионни фондове, които трудно постигат единомислие, особено по въпроси, свързани с поемането на допълнителни разходи, мобилизирането за подобни действия е рядко събитие за капиталовия пазар. Затова, въпреки че сумата не е особено голяма, делата са знакови - ако кредиторите бяха опростили дълга на емитент и застраховател, можеха да създадат опасен прецедент и да отворят вратата и за други емитенти. На общото събрание на облигационерите се предвижда да се дадат правомощия на Инвестбанк в качеството й на довереник на облигационерите да образува производство срещу "Евроинс", както и да поиска несъстоятелността на "Интеркапитал". Ще бъде утвърден изборът на адвокатската кантора "Методиев и Захариев", която поема делото срещу застрахователя, като още не е ясно кой ще бъде ангажиран с процеса срещу емитента. Предстои да се одобри и схемата за разпределение на разходите за държавни такси и за адвокатските хонорари. Те ще се делят пропорционално на притежаваните облигации, като сумите ще се превеждат предварително. Най-големи обеми от емисията корпоративни облигации на ИКПД държат Пощенска банка, пенсионните фондове на "Доверие" и "ДСК - Родина", договорни фондове. През 2007 г. те подкрепиха инвестиционните намерения на имотния фонд, като купиха от издадените дългови книжа за 5 млн. евро с фиксирана лихва от 6%. Заради икономическите трудности те на няколко пъти дадоха отсрочка на длъжника, като последно падежът за изплащане на заема бе фиксиран за 14 август 2022 г. Според запознат със сделката финансист оттогава досега облигационерите са си върнали основната част от средствата по главницата, но това не е достатъчно, за да не търсят полагащия им се доход от лихви. Проблемът за инвеститорите настъпи през есента на миналата година, когато "Интеркапитал" не преведе вноска от 157.6 хил. евро. Тъй като емисията бе застрахована, облигационерите се обърнаха към "Евроинс", но оттам преведоха към тях само част от вноската в размер на 78.8 хил. евро, след което анулираха застрахователната полица. Мотивът бе, че при сключването й "Интеркапитал" некоректно е обявил върху какъв тип имоти учредява ипотека, което е във вреда на застрахователя. "Интеркапитал" е дружество, което притежава ваканционенния комплекс "Марина кейп" в Ахелой и проект за строителство в Боровец. Основано е през 2005 г. от група съпартийци от отцепилата се от НДСВ партия "Новото време". По-значимите фигури в него са бившият енергиен министър Мирослав Севлиевски, финансистът Николай Майстер и изпълнителният директор на "Интеркапитал" Величко Клингов, които при набирането на капитал за инвестиционните намерения на компанията са поемали и лични гаранции пред кредиторите. Поради тази причина банка Пиреос преди три години бе запорирала техни дружествени дялове, но при голямо рефинансиране на задълженията от 2017 г., включващо свързани с "Евроинс" компании и финансирано от близката до него пенсионна компания "Бъдеще", запорите паднаха. Паралелно с новата активизация и свикването на общото събрание през февруари тази година Инвестбанк е запорирала и дялове във фирма, свързвана с Николай Майстер - "Гранд Боровец 2013", е видно от скорошно вписване в Търговския регистър. Причината е дълг от 872 хил. лв., като за събирането му работи частен съдебен изпълнител от Бургас. Според последния отчет на ИКПД то приключва 2017 г. с 5.8 млн. лв. печалба. Тя обаче е по-скоро счетоводна, отколкото реална. Според обяснения в доклада за дейността компанията е отчела 12.5 млн. лв. други приходи от споразумение, сключено в самия край на годината - на 27 декември. Чрез него ИКПД покрива дълга си към свързаното "Марина кейп пропъртис" от близо 6.5 млн. евро, като му прехвърли своите 100% от дъщерното си обслужващо дружество "Марина кейп мениджмънт" плюс още 30 хил. евро. По догоровор това трябва да се случи до края на март 2018 г.
Източник: Капитал (02.03.2018)

Активите на пенсионната система нарастват до почти 13 млрд. лв. през 2017 г. Акумулираните нетни активи в системата на допълнителното пенсионно осигуряване нарастват със 17,72%, или с 1,9 млрд. лв., до 12,6 млрд. лв., става ясно от окончателните данни на Комисията за финансов надзор. Към края на миналата година броят на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове – универсални, професионални, доброволни и доброволни по професионални схеми – достига 4 587 723 лица, което представлява нарастване със 115 047 лица, или с 2,57%, спрямо осигурените към края на 2016 г. Пенсионноосигурителните дружества приключват отчетната 2017 г. с общи приходи в размер на 186,17 млн. лв., което представлява увеличение с 1,31 на сто в сравнение с отчетените приходи през 2016 г. Дружествата реализират положителен общ нетен финансов резултат за 2017 г. в размер на 61,5 млн. лв., нараствайки с 5,04 на сто в сравнение с 2016 г. Най-висока доходност от всички видове пенсионни фондове за миналата година успява да постигне ДСК-Родина с между 8,62% за универсалния си фонд и 9,56% за доброволния си пенсионен фонд. За сравнение средната доходност на универсалните пенсионни фондове за 2017 г. е 7,75%.
Източник: Инвестор.БГ (25.04.2018)

Активите на универсалните пенсионни фондове надминаха 10 млрд. лв. Средствата, които универсалните пенсионни фондове в България управляват, за пръв път надхвърлиха 10 млрд. лв. през миналата година, което е повишение от 18%. Този ръст се дължи на задължителния им характер - всеки месец се удържат и в тях постъпват по 5% от заплатите на работещите българи, родени след 1959 г. Най-голям пазарен дял по сумата на активите има фондът на "Доверие", който управлява 27% от общия обем, следван от "Алианц България" с 22%. През последната година обаче най-бързо нарастват универсалните фондове на "ДСК-Родина", който увеличи размера на активите си с 26%, и на "Пенсионносигурителен институт" (+25%). За последните пет години всички фондове увеличиха близо два пъти активите си. В този срок най-бързо нарастват управляваните от фонда на ПОИ средства – средно с по 29% всяка година от началото на 2013 г. до края на 2017 г., следван от този на "ДСК-Родина", чиито активи нарастват с 20% всяка година, и на "Бъдеше" (+16% годишно). Що се отнася по броя на лицата, които се осигуряват в универсалните пенсионни фондове – общият им брой към края на миналата година се увеличава до 3.67 млн. души. Това е с 91 000 повече в сравнение с година по-рано. Данните на КФН обаче показват, че все повече хора, които тепърва започват да се осигуряват, не избират сами своя пенсионен фонд. През 2017 г. над 80% от новоосигуряващите се лица са били разпределени служебно от НАП, тъй като не са подали заявление за избор на универсален пенсионен фонд в законовия срок от три месеца. Най-голям по брой осигурени продължава да бъде универсалният фонд на "Доверие". Той държи повече от ? от целия пазар, но е един от двата фонда у нас, при които броят на клиентите е намалял през последните пет години. Другият такъв е "Съгласие". При всички останали фондове има нарастване между 1% ("ЦКБ–Сила") до 12% (ПОИ) средно всяка година година на броя на осигурените лица. При професионалните фондове, в които се осигуряват хора, упражняващи професии от II и III категория труд, като пожарникари и миньори, общият брой на клиентите е малко под 300 000. Активите, които тези фондове управляват, са малко над 1 млрд. лв. В доброволни фондове се осигуряват общо 615 000 души, като на 2/3 от тях вноските се правят на тяхно име от работодателя им като допълнителна социална придобивка. Общата сума, която доброволните фондове управляват, надхвърли през тази година за пръв път 1 млрд. лв. Най-голям фонд в тази дейност с 45% от пазара е "Алианц България".
Източник: Капитал (27.04.2018)

Няколко имота на "Интеркапитал" се продават за близо 850 хил. лв. Няколко имота на създаденото от царските юпита дружество "Интеркапитал прорпърти дивелопмънт" (ИКПД) са обявени за продажба от двама частни съдебни изпълнители. Предлагат се три апартамента и няколко търговски обекта във вилното селище "Марина кейп" в Ахелой, който беше основният актив на дружеството със специална инвестиционна цел, макар след години на трудности в обслужването на задълженията му сега имотите да са пръснати в различни свързани дружества. Общата начална цена на имотите е близо 850 хил. лв., а предложения се приемат до 11 юли. Част от търговете са по искане на Инвестбанк, която е довереник на кредиторите по емисиите облигации на ИКПД, по която миналото лято компанията спря да плаща задълженията си. Банката изпълнява същите функции и спрямо още няколко свързани дружества, използвани през годините с цел да остане основната емисия над водата, така че не е ясно по кое точно задължение е обявеното пристъпване към изпълнение. Претенции има и към някои от тези свързани лица, както и към акционери, които са солидарни длъжници по емисията. Сред тях е и бившият министър на енергетиката в правителството на Симеон Сакскобурготски Мирослав Севлиевски. Частен съдебен изпълнител Делян Николов продава три апартамента във ваканционното селище, всеки от тях с площ между 66 и 86 кв.м. Общата им цена е малко под 218 хил. лв. Това е петият пореден опит да се намерят купувачи. В съобщението не се посочва кой е взискателят, а от кантората на съдебния изпълнител не бяха открити за допълнителна информация. Върху два от апартаментите има вписана възбрана в полза на неназования взискател, а върху третия има договорна ипотека в полза на "Фючърс кепитал". Компанията е свързана с основателите на ИКПД и преди време изкупи дълговете на компанията към Пиреос банк чрез договор за цесия (и след междинна сделка, в която участваше друго свързано дружество - "Марина кейп пропъртис", дъщерно на "Интеркапитал", чрез което се управляват имотите в курорта). По това време собственици на "Фючърс кепитал" са NVM Trading на Николай Майстер и "Инвест фонд мениджмънт", на който Мирослав Севлиевски е изпълнителен директор. А финансирането за цесията идва от емисия облигации, записана почти изцяло от фондовете на пенсионна компания "Бъдеще", която е близка до застрахователя по облигациите на ИКПД "Евроинс". Друг частен съдебен изпълнител - Станимира Николова, предлага за продан седем самостоятелни обекта на друг адрес в "Марина кейп". Те включват магазини, заведения и офис и са с обща начална цена от 631 хил. лв. с ДДС. Върху имотите има договорна ипотека и възбрана в полза на взискателя Инвестбанк. Като собственик на имота се води свързаното с "Интеркапитал" "Ахелой имо", а като длъжници са посочени Мирослав Севлиевски, "Титан България" и Наталия Амзина. Севлиевски не беше открит на мобилния телефон за повече информация. Инвестбанк е довереник на облигационерите по емисията, която "Интеркапитал" издаде през 2007 г. с общ размер 5 млн. евро и падеж (след няколко разсрочвания) през 2022 г. През август миналата година компанията спря плащанията по емисията, като кредиторите остана да получават още около 2.4 млн. евро. Преди три месеца те свикаха общо събрание, на което трябваше да решат да поискат несъстоятелност на дружеството и да заведат искове срещу застрахователя "Евроинс", който отказа да покрие цялата полица, но засега в Търговския регистър няма вписана започнала процедура. Основните кредитори по заема са Пощенска банка, пенсионните фондове "Доверие" и "ДСК - Родина" и др. Освен към облигационерите "Интеркапитал" дължеше и солидни суми на банки, които едно по едно бяха изчиствани. Последно беше останал дълг за около 8 млн. евро към Пиреос банк, която дори откри производство по несъстоятелност срещу компанията, но през март миналата година искът беше оттеглен. Малко по-късно стана ясно, че банката е прехвърлила вземанията си на "Фючърс кепитал", която сега се води кредитор (договорната ипотека дори е подновена в началото на този месец). В същото време през последните месеци има раздвижване в продажбите в курорта, като данни от имотния регистър показват, че са продадени десетки имоти. За част от тях от "Интеркапитал" преди време коментираха, че са прехвърлени в полза на кредитори.
Източник: Капитал (25.06.2018)

Фондовете на "Доверие" купиха най-много акции от "Градус" Пенсионните фондове на "Доверие" са записали най-голям дял от новите акции в първичното публично предлагане на "Градус", става ясно от подадените документи за вписване на увеличението на капитала в Търговския регистър. Най-голямото осигурително дружество в страната е участвало с трите си фонда, с които общо е придобило 6.112 млн. нови акции за малко над 11 млн. лв. Към тях трябва да се добавят още толкова от настоящите книжа (или обща сума 22 млн. лв), тъй като при предлагането наред с нови се продаваха и акции на мажоритарните акционери в съотношение 50:50. Най-много книжа е придобил универсалният фонд на "Доверие" – 5.43 млн. акции. С новите записани акции фондовете на "Доверие" държат общо малко над 5% от капитала на "Градус". Следващите в класацията на големите инвеститорите са пенсионните фондове на "Алианц" и на "Ен Ен" (бившето ING) съответно с акции за малко над 15 млн. и почти 10 млн. лв. Четвъртото място е за ПОД "ДСК Родина" с малко над 7.9 млн. лв. В предлагането са участвали и фондове на "Съгласие", "ЦКБ Сила", "Бъдеще", "Топлина" и реално на всички тях се дължи успешното набиране на средства. Освен това са се включили и много взаимни фондове, а предлагането успя да акумулира интереса на много дребни инвеститори и юридически лица от небанковия и финансов сектор, с което новите акционери са около 1000. От банките са се включили Уникредит Булбанк с почти 4 млн. лв., Пощенска банка и Raiffeisen Bank International с по около 200 хил. лв. Дружества на "Еврохолд България" са придобили също книжа – "Евроинс" за малко над 1 млн. лв., а Euroins Romania Asigurare-Reasigurare за 894.6 млн. лв. От документите става ясно, че по набирателната сметка са постъпили 40.69 млн. лв. само от публичното предлагане, а още толкова са отишли в двамата големи акционери – Лука и Иван Ангелови, които преди предлагането държаха по 50% в компанията. След тях най-големият акционер физическо лице става Веселин Георгиев с 555 хил. акции за 1 млн. лв., които са придобити в предлагането – съдейки по представянето само по три имена, не може да се каже със сигурност, но вероятно става въпрос за някогашния изпълнителен директор на фонд "Републиканска пътна инфраструктура", който беше обвиняем за престъпления по служба за сключвани поръчки с фирма на брат му, но беше оправдан. От компаниите извън финансовия сектор най-голям дял е придобила панагюрската компания "Агроцар" с малко над 5 млн. лв., която е собственост на брата на рали състезателя Илия Царски и бивш негов навигатор – Петьо. Прави впечатление, че в предлагането няма чужди инвеститори, но може да се очаква такива да влязат на вторичния пазар. Преди предлагането изпълнителният директор на "Градус" Ангел Ангел каза за "Капитал", че при представянето на емисията в Талин, Естония, интерес е бил заявен. Заради вътрешни изисквания на много от чуждите инвеститори обаче това може да стане на вторичния пазар.
Източник: Капитал (02.07.2018)

Универсалните пенсионни фондове носят доходност от 4,45% за последните 2 години Универсалните пенсионни фондове в България носят доходност от 4,45% за периода 30 юни 2016 г. до 30 юни 2018 г. Това е почти три пъти повече от минимално определеното ниво от 1,45%, става ясно от данни на Комисията за финансов надзор (КФН), публикувани днес. Съгласно разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО) зам.-председателят на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор” (Диана Иванова), определя минимална доходност на годишна база, която универсалните и професионалните пенсионни фондове трябва да покрият при управлението на активите си за предходния 24-месечен период. Така за универсалните пенсионни фондове КФН определи минимална доходност в размер на 1,45%, а за професионалните пенсионни фондове – 1,47%. Определената минимална доходност се покрива от всички фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване, става ясно още от данните на КФН. Среднопретеглената доходност за професионалните фондове е 4,47%. В тях се осигуряват работещите в първа и втора категория труд. От универсалните пенсионни фондове „Съгласие“ регистрира най-висока доходност за последния двугодишен период от 5,48%, докато с най-ниска е на „ЦКБ-Сила“ - от 2,96%. При професионалните най-висока доходност регистрира "ДСК-Родина" с 5,50%, а с най-ниска доходност са фондовете на „Топлина“ - с 2,91%. Доброволните фондове, които формират т.нар. трети стълб на пенсионната система и за които няма законово изискване за покриване на минимална доходност, отчитат такава от 5,53% за периода от 30 юни 2016 г. до 30 юни 2018 г. И там „Съгласие“ е с най-висока доходност от 7,06%, а с най-ниска е „Топлина“ с 3,90%. Според данните на КФН единственият доброволен пенсионен фонд по професионални схеми – този на „ДСК-Родина“, и в който по избор могат да се осигуряват допълнително работещите в първа и трета категория труд, изпраща двугодишния период с доходност от 5,97%. За сравнение, през предишното тримесечие всички доходности бяха с няколко пункта по-високи.
Източник: Инвестор.БГ (25.07.2018)

Едно от малкото неща на пенсионно-осигурителния пазар, което не се поддава на напълно надеждно обяснение, е движението от фонд във фонд, което се наблюдава всяко тримесечие. Метрифицирането на информацията е кристално чисто, потоците от хора мераклии за по-високи пенсии са ясно очертани, но все пак на въпроса "защо" често не може да се отговори еднозначно и категорично. Дружеството с най-голям положителен нетен приток към края на полугодието (при което разликата между приети и напуснали) е "ДСК Родина" , а с най-голям отлив - "Съгласие". Това в случая означава, че са го напуснали повече лица, отколкото са се прехвърлили в него, и броят на осигурените там в абсолютен размер е намалял. По принцип причините за подобни "митарства" най-често са търсене на по-голяма доходност или по-ниски такси - важни фактори за по-голямо натрупване на средства и вследствие на него - по-високи пенсии, когато му дойде времето. Интересно е обаче, че няма голяма връзка между прехвърлянията и доходността - например универсалният фонд на "Родина" постига една от най-добрите доходности към края на полугодието - малко над 5% (сметната за две години назад), но пък е с най-силно отрицателна стойност за шестте месеца от началото на годината - над 2.5% е понижението на един дял, показаха данните на КФН. В същото време лидер сред всички е "Съгласие" - с малко по-висока доходност от "ДСК Родина" за последните две години, и е изгубил по-малко от стойността на един дял за шестте месеца. Една от причините за постоянния приток към "ДСК Родина" е развитата клонова мрежа на банковата група, към която принадлежи дружеството и която е лидер на пазара на дребно, и така може да привлича нови клиенти и за пенсионното си дружество. От друга страна, най-големият фонд - ПОК "Доверие", е леко на плюс, както и подгласникът му "Алианц", въпреки че последният има приятелската ръка на компаниите от едноименния холдинг, в който участва, а "Доверие" - не. Да припомним, че пенсионното осигуряване в частен фонд е задължително, но изборът в кое от деветте лицензирани дружества да става това си остава личен. Данните на Комисията за финансов надзор показват, че за полугодието близо 110 хил. осигурени са пожелали да сменят фонда си, а одобрение на това са получили 92 748 лица. Останалите са получили отказ от самите дружества, като най-честите причини са по-скоро от технически характер - несъвпадане на имената и ЕГН, на името на фонда и други подобни. Това показва, че почти всеки пети е опитал да се премести неуспешно или пък... са правени опити за кражби на осигурени, което беше доста застъпена практика преди години. Това обаче КФН не го коментира. Дори и при подадена жалба за фалшифицирани заявления КФН няма правомощия да се произнася по истинността на документите, а препраща сигналите към прокуратурата, защото фалшифицирането на документите е престъпление по Наказателния кодекс. Нещо повече - КФН не може и да глоби некоректния пенсионен фонд. От комисията обясниха още, че ако някой осигурен разбере, че от негово име е подадено заявление за смяна на фонда му, трябва да уведоми пенсионноосигурителното дружество, до което е подадено заявлението, и да сигнализира прокуратурата. Осигуреното лице може да уведоми и КФН, както и Комисията за защита на личните данни. Заради нелоялната конкуренция на пазара повечето дружества са въвели практиката при получаване на заявление за прехвърляне на партида да се свързват с клиента, за да са сигурни, че заявлението е истинско. Ако някой разбере, че от негово име е подадено заявление за прехвърляне на партидата, може да поиска прекратяване на процедурата - отново чрез заявление до неговия фонд Бумът по смяната на пенсионни фондове отмина през 2008 и 2009 година. Процесът обаче не е спирал напълно, тъй като някои пенсионни фондове все още не могат да преодолеят срива в доходността, който се получи през 2008-2009 година. Тогава само в рамките на около половин година доходността на вложените средства стана отрицателна и част от натрупаните до момента средства по личните партиди на хората бяха изгубени. В масовите универсални фондове, където са осигурени близо 3.7 млн. работещи българи, родени след 1 януари 1960 г., а активите са над 10 млрд. лв., традиционно стават и най-големият брой прехвърляния. Като цяло средната доходност (за две години назад) за универсалните фондове пада през последните тримесечия и за второто е 4.45% при 4.7% в края на март и 5.2% в края на декември 2017 година. В другите фондове - доброволните и професионалните, има доста по-малко прехвърляния, което е логично, тъй като там има и много по-малко осигурени. Обикновено смяната на пенсионен фонд отнема около четири месеца, като осигуреният се свързва директно с новото дружество, в което иска да се включи. Преди няколко години отпадна таксата за прехвърляне, която допълнително изяждаше от стойността на партидата, а сега се дължи само нотариална такса от 6 лв., и някои дружества даже я поемат за своя сметка. Много хора изобщо не знаят и в кой фонд са записани, тъй като често когато постъпват на първата си работа, те не спазват срока за избор и биват разпределяни служебно. Най-лесно проверката може да се направи чрез електронните услуги на националната агенция за приходите. Достъп до тях се осигурява чрез попълване на заявление за ползването им и издаването на ПИК (персонален идентификационен номер), което става във всеки офис на агенцията, независимо от адреса по лична карта на лицето. Електронната услуга дава достъп до информация за направени осигурителни вноски към универсален, професионален или доброволен фонд, както и възможност за подаване на данъчни декларации, а отскоро и за проверка на притежаваните от лицето акции и облигации през сайта на Централния депозитар.
Източник: Банкеръ (15.10.2018)