Е.Миролио ЕАД - Сливен - Кратък фирмен профил

През 2022 г. сумарните приходи на 15-те най-големи компании за облекло и текстил растат с 26% и надхвърлят 1.31 млрд. лв. Но стои трайната тенденция браншът на облеклото и текстила тук да се смалява, основно заради поскъпването на труда. А пресният пример е една от големите фабрики за чорапи в Русе - израелската "Делта текстил", която затвори българското си производство и го премести в Турция. Миналата година затвори и старозагорският производител на прежди "Ембул инвестмънт". За поредна година в челната тройка няма промяна - в нея отново влизат италианските компании "Е. Миролио" и "Дзалли" и българската "Калинел". Традиционният лидер в секторната класация за облекло и текстил в България "Е. Миролио" отбелязва 38% ръст на продажбите, които достигат 335 млн. лева. Италианският бизнесмен с български паспорт Едоардо Миролио е най-големият чуждестранен инвеститор в сектора. Италианският текстилен конгломерат Miroglio стъпи на българския пазар чрез семейната компания майка през 1999 г. с инвестиция на зелено в "Джорджетти" - Елин Пелин, последвана от придобиване на вълнено-тъкачното предприятие "Слитекс" - Сливен (по-късно преименувано в "Миролио Лана"), както и на "Букет" - Нова Загора. През 2001 г. "Джорджетти" се вля в "Миролио Лана" и се преименува на "Миролио България", която остана притежание на фамилията Миролио. През 2002 Едоардо Миролио започна самостоятелна дейност - първоначално под името "Раумер България", а от 2007 - като "Е. Миролио". След преобразувания на фирмите на семейството негова собственост остана големият текстилен завод в Сливен, а през 2006-2007 г. инвеститорът изгради нов завод в Ямбол и стана притежател на "Свилоза ярн" в Свищов. Последваха поредица от разширения и модернизации. Днес Едоардо Миролио притежава седем текстилни фабрики в Сливен, три в Ямбол и една в Свищов. Част от групата са багрилeн цех в Италия, както и два завода в сръбските градове Пирот и Димитровград. "Е. Миролио" притежава собствени дружества в Грузия и Франция, както и съвместни предприятия в Китай, Италия и България (във фабриката за конфекция в Котел "Франко фешън", в която дял има и синът на Едоардо Миролио - Франко Миролио). След сделка с гръцките собственици компанията придоби и модната марка DiKa, под която се продават дрехи във фирмени магазини в страната и в чужбина. Едоардо Миролио е собственик и на хотел, на винарска изба и трайни насаждения в новозагорското с. Еленово, както и на няколко офис сгради в София. Приходи от почти 210 млн. лв. за 2022 г. подреждат отново на втора позиция габровската фирма "Дзалли" - също италианска инвестиция. Дружеството, което произвежда облекло по поръчка на фирмата майка Calzedonia, е номер 1 по рентабилност в секторната класация за 2022 г. Българската фирма разполага с три производствени цеха на територията на Габрово и произвежда дамско и мъжко бельо, тениски, блузи, клинове и други с марките Intimissimi, Tezenis, Calzedonia, Falconeri, Atelie Eme, като купува всички необходими суровини и материали.В отчета се вижда, че "Дзалли" отчита двуцифрен ръст и на произведената, и на продадената продукция спрямо 2021 г. Средната цена на произведено изделие се е увеличила с 2%. В някои продуктови групи има значителен скок на продажбите - например при топ (плюс 5415%), горно облекло (плюс 1801%), клинове (плюс 1774%), а в други - силно намаление - ризи, панталони (минус 66%), рокли (минус 56%). Компанията обяснява увеличения капацитет на производство с възлагането на повече поръчки на подизпълнители (близо 22% ръст като обем) в сравнение с предходната 2021 г. За трета поредна година "Калинел" - Троян, е в топ 3 на секторната класация. Приходите на компанията през 2022 растат с 15.84% и надхвърлят 163 млн. лева. "Калинел" произвежда възглавници, завивки, калъфи за матраци и други и е сред най-големите европейски фирми за домашен текстил и един от най-големите и дългогодишни доставчици за шведската IKEA. Основната фабрика и администрацията се намират в Троян, но "Калинел" притежава производствени центрове и в Червен бряг, Тетевен, както и във Враня, Сърбия. Три четвърти от продукцията е предназначена за шведската корпорация, останалите количества са за международни вериги като "Метро", "Кауфланд", "Алди", "Юск", "Теско", "Лидл" и др. По време на пандемията дружеството отчете хипертърсене на изделия за дома и дори периоди, в които поръчките са били двойно повече от това, което може да произведе. През 2022 г. фирмата е открила нов цех за производство на протектори за възглавници. Инвестициите, които планира "Калинел" за тази година, са насочени основно към автоматизиране или роботизиране на производствени процеси, както и към подобряване на капацитетите на някои от вече наличните линии. Дружеството разглежда и варианти за производство на зелена енергия. "Зюдволе груп Италия клон Булсафил" отново запазва четвъртото си място в топ 15 за сектора. Компанията, която до октомври 2015 беше италианска собственост, но дружеството майка Safil продаде бизнеса си на S?dwolle - Германия, отчита близо 42% ръст на приходите през 2022. Продажбите за миналата година надхвърлят 158.1 млн. лева, но фирмата продължава да работи на загуба (1.785 млн. лв.), макар и намаляваща. В България корпорацията притежава предприятие за камгарни (от дълговлакнеста вълна) прежди в с. Скутаре, община Марица. Пловдивският завод е вторият по големина в групата S?dwolle след този в Китай. От доклада за дейността за 2022 става ясно, че дружеството е спряло голяма част от предвидените инвестиции и влага средства само в модернизация на някои машини, за да намали загубата на продукция. 2023 започва добре за компанията, която предприема мерки за намаляване разхода на вода, енергия и производствени отпадъци. От юни тази година "Индорама венчърс лайфсайл България" (5-о място) е новото наименование на "Синтерама" - Нова Загора. Компанията се занимава с промишлена обработка на текстилни влакна чрез пресукване, работи и на ишлеме по поръчка на възложители. Местното дружество започна дейността си през 2012 г., когато Sinterama - Италия, купи дяловете на "Торчитура Нова Загора" от Miroglio, Италия (собственост на фамилията Миролио). Днес фирмата оперира в сгради под наем - собственост на италианската Miroglio. Приходите й през 2022 отбелязват над 16% ръст и надхвърлят 86 млн. лева, освен това излиза на печалба след загуба през предходната година. Собственик на "Индорама венчърс лайфсайл България" е базираният в Тайланд производител на химически продукти Indorama Ventures Public Company Limited (IVL), който през 2019 г. купи италианската груп Sinterama. Според доклада за дейността българското дружество е инвестирало 440 хил. лева през миналата година в машини и съоръжения. Германската "БТБ България" - Русе, собственост на Ахим Байерл и Калинка Петкова Кирова, заема 6-а позиция със 78 млн. лева оборот. Това е компанията с най-висок ръст на приходите в топ 15 за сектора - 88.82%. Фирмата произвежда дамски облекла за световни модни гиганти като Comma, s.Oliver (Women), Hallhuber (Donna), Esprit, Peek & Cloppenburg, Oui и др. Изработва и собствени колекции дамски облекла с марката Vayana, има клон и в Македония. През 2022 г. ръстът при нетните приходи от продажби е 205%, а те съставляват близо 91% от общите приходи. Най-новият инвестиционен проект на русенското дружество е строежът на нова производствена и логистична сграда, финансиран със собствени средства. Разгънатата площ на обекта е 5600 кв.м, разположен е на три основни производствени нива. Предвидена е топла връзка с административната сграда, която беше сред номинираните за "Сграда на годината" за 2019 г. Столичната "Балкантекс" заема 7-о място в секторния топ 15. Компанията е собственост на швейцарската "Крос фешън", шие за Esprit, s.Oliver, Migroc, Marc O'Polo, Tommy Hilfiger, Tom Tailor, швейцарските армия и пощи. Българското дружество има свой дизайнерски екип и конструктори и работи с фабрики подизпълнители. Приходите за 2022 растат с над 47% и надхвърлят 53.7 млн. лева, но фирмата продължава да работи на загуба, макар и намаляваща в сравнение с 2021. Над 40% ръст на приходите през 2022 отбелязва и "Пирин-текс" - гр. Гоце Делчев (9) - собственост на германския инвеститор Бертрам Ролман. Групата включва четири дружества: "Пирин-текс" (което управлява и администрира цялостния бизнес), "Пирин текс продакшън" - на 13-о място в класацията (в което е нает производственият персонал), "Пирин текс трейдинг" (което се занимава с търговия на дребно и едро със собствената марка Rollmann) и "Пирин текс сървиз" (което извършва различни други съпътстващи услуги, свързани с бизнеса). Групата произвежда сака, панталони, палта, якета, поли, рокли, ризи, блузи. Тук се шият и костюми за марки във високия ценови сегмент. Основните й пазари са Германия, Италия, Скандинавия, в по-малка степен Гърция и България. През миналата година компанията инвестира 900 хил. лева, за да увеличи фотоволтаичния си парк с още 545 kWp. Друга чуждестранна инвестиция - "Балконф" - Варна (15), отчита над 38% скок на приходите, които надхвърлят 18.2 млн. лева, но продължава да работи на загуба, макар и по-малка в сравнение с 2021. Компанията е основана през 1991 г. от Антонио Раники, притежава два производствени цеха - в Търговище (за мъжки ризи и бутиково дамско облекло) и в Балчик (за мъжко облекло). Днес принадлежи на "Балкинвест", в която едноличен собственик е "Челмизия Сервисос де Консултадория", регистрирана в Португалия. В доклада за дейността на компанията за 2022 е отбелязано, че "Балкинвест" замества в дълг "Балконф" в полза на основния доставчик на дружеството "Инпроди Ингирами Продуционе Дистрибуционе" в размер на 4 млн. евро, като с тази сума е увеличен капиталът на "Балконф". Приходи 50.4 млн. лв. за 2022 г. подреждат фамилната компания "Аглика трейд" на 8-а позиция в секторната класация. Компанията е наследник на бившия държавен текстилен завод "Петко Владов" в Твърдица, приватизиран през 1996 г. от тогавашния директор инж. Петко Петков, който я превръща в семеен бизнес. През 2012 г. бизнесът се разширява с нова фабрика - "Аглика трейд" във Велико Търново. Днес това е група заводи, разположени на 40 хил. квадратни метра площ, които са взаимно свързани, но с различни индустриални линии и технологии за хавлиени изделия: кърпи, халати и др.; спално бельо; одеяла; олекотени завивки и възглавници, протектори. Компанията притежава производствени бази в Молдова - в градовете Твърдица и Тараклия, и инвестира във фабрика за дигитално напечатани текстилни изделия в САЩ. Собственик е на два международни патента за тъкани - за технологията "Дабълфейс" (от англ. double face) и за т.нар. мембранна тъкан, която е с по-голяма еластичност, по-лека от конвенционалните материи, не пропуска въздух и вода, а е "дишаща". "Аглика" притежава и мебелна фабрика. Габровската "Мак", която е наследник на една от най-старите текстилни фабрики в България, съществуваща от 1912 г., се подрежда на 10-о място в класацията на "Капитал". Днес "Мак" е публично дружество с 844 акционери (6 юридически и 838 физически лица), като се контролира от Георги, Димитър и Диляна Бижеви. Портфолиото на компанията съдържа повече от 400 артикула. Тя произвежда различни видове памучни прежди и тъкани (включително светлоотразителни, антибактериални, негорими), притежава производствени линии за багрене и щампиране и изработва готови облекла от произведените платове - медицински, хотелиерски, работни, а също и военни, полицейски, пожарникарски униформи. Предлага също раници, спални чували, дъждобрани, гащеризони, бронирани жилетки. Има собствен дизайнерски отдел. През 2022 г. фирмата е инвестирала в нова газова инсталация и резервоар за пропан-бутан, за да намали зависимостта си от природен газ. Въведени са в действие нови машини, които увеличават капацитета и гъвкавостта в производството, както и качеството на продукцията. През 2022 е започнало строителство на логистичен център, както и на собствена фотоволтаична електрическа централа с инсталирана мощност 0.3 MW. Бургаската фирма "Куш мода" (11) отчита 13.8% спад на приходите, които достигат падат под 29 млн. лева през миналата година. Дружеството има фабрики в селата Трънак и Ябълчево, община Руен. Произвежда трикотажни облекла и е сред основните партньори на шведската H&M - 53.5% от приходите са именно от този клиент, става ясно от доклада за дейността. Фирмата работи и за Bestseller A/S, Kappahl Sverige, Vila AS и др. За 2023 г. планира да увеличи капацитета на двете фотоволтаични централи в производствените си бази. Съдружници в компанията са Хасан Джан, Фатме Али Куш и Зейнеб Неждет Куш. Спад на продажбите за 2022 отчита и хасковската "Янев" (12) - производител на ежедневни мъжки и женски облекла. Приходите на компанията за миналата година надхвърлят 23.7 млн. лева, което е с 24.5% по-малко спрямо 2021. Едноличен собственик на капитала е Янко Иванов Янев. "Мизия-96" - Плевен (14), е публично дружество и произвежда мъжки панталони, сака, жилетки, костюми по собствени модели. Близо 99% от продукцията се продава зад граница - ЕС, САЩ, Канада. Фирмата е основана през 1950 г., днес притежава седем производствени линии. Приходите й през 2022 растат с 24.8%, но годината приключва с отрицателен финансов резултат - загуба 211 хил. лева. "Мизия-96" е дъщерно дружество на "Мизия-95", което притежава 65.07% от капитала и в което акционери са Христофор Петков Дочев, Стефка Петкова Кръстева, Цветана Стоянова Луканова, Роза Макавеева Божинова, Циталия Райнова Начева. Тази година от класацията отсъства "Ембул инвестмънт" - Стара Загора, производител на акрилна прежда от синтетични щапелни влакна, собственост на Emboy Yuntas Tekstil, Изер Лодрик и Ведат Лодрик от Турция. От доклада за дейността на дружеството става ясно, че в началото на 2022 ръководството е решило да преустанови производството на прежда и да реорганизира дейността на компанията, която се фокусира върху търговия с какаови изделия и дългосрочно отдаване под наем на административни и производствени сгради. "Основни играчи на пазара обявиха несъстоятелност. Сред тях са Peek & Cloppenburg, която възлагаше по-голяма част от поръчките си в Далечния изток, но фалитът й се отрази на атмосферата на пазара. Ключов клиент като групата K-mail Order (KLINGEL) през май обяви фалит, а тя е собственик на 11 водещи марки в онлайн продажбите и каталожната търговия, без физически магазини. Много български фирми имаха договори с тази компания и все още чакат парите си. Друг голям клиент - Gerry Weber, който беше в процедура по оздравяване, също обяви фалит. Всичко това е резултат от спада на продажбите на дрехи заради високи разходи за живот. Складовете са пълни с наличности, възложителите не могат да продадат, не могат да платят", казва Радина Банкова, председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил и изпълнителен директор на "Крис фешън индъстрийс" - Ловеч