Те-Дже Зираат Банкасъ - клон София - София

Седем банки са на загуба, печалбите в сектора продължават да падат, необслужваните заеми минаха 10%, а лекото активизиране на бизнес кредитите през второто тримесечие не се запази през третото. Това показват данните на БНБ за състоянието на банковата система към края на септември 2010 г. Броят на кредитните институции, които приключват деветте месеца на годината със загуба, се е увеличил спрямо предходното тримесечие и вече са повече от пръстите на едната ръка. Тази прогноза банкери направиха още миналия месец, но очакванията им бяха за края на годината. От началото на кризата и спада в резултатите до момента не е имало такъв брой банки, които са били със загуба. Тази на една от тях - Регионална инвестиционна банка, не е изненадваща, тъй като тя започна дейността си у нас през октомври миналата година. Останалите кредитни институции, които реализират отрицателен резултат, са Българо-американска кредитна банка (9.046 млн. лв. загуба, спад от 139% на годишна база), Токуда банк (3.2 млн. лв. загуба, 648% годишен спад), НЛБ банка (11.4 млн. лв. загуба, годишен спад от 1724%), Те Дже Зираат банк (348 хил. лв. загуба и годишен спад от 198%), Емпорики банк (4.1 млн. лв. загуба и спад от 17.9% на годишна база) и Алфа банк (50.9 млн. лв. загуба и годишен спад от 8.8%). Според някои банкери броят на банките, които ще приключат годината на загуба, няма да е съществен и те ще са сред по-малките банки. Очакванията в сектора като цяло са, че тази година всъщност ще е най-лошата и ще се стигне дъното, въпреки че миналата беше сочена като такава. Прогнозите са, че през тази и в началото на следващата година ще спре влошаването на кредитните портфейли, растежът на икономиката ще започне да се възстановява и банките най-сетне ще започнат да генерират нов бизнес. Именно ограниченият обем на новоотпусканите кредити е една от причините за слабите приходи на банките и спада в печалбите. Другите фактори са ръстът на просрочията и заделяните върху тях провизии и разходи за обезценки (покриване на загуби от кредити, които се считат за несъбираеми), както и изплащането на все още прилични лихви по влогове, събирани по време на депозитната война. Общо печалбата на сектора за деветте месеца е 476.4 млн. лв., което е с 30.5% по-малко в сравнение с миналия септември. Петте най-големи банки формират 74.5% от цялата печалба. Влошаване на финансовия резултат има и на месечна база. Печалбата само за септември е най-малката, която банките са отчитали през последните години. Тя е 14 млн. лв. в сравнение с 61 млн. лв. през август и 50 млн. лв. през юли. Влияние върху печалбата в сектора продължават да оказват нарастващите обезценки, посочват от БНБ. В края на тримесечието разходите за тях са 947 млн. лв. спрямо 794.9 млн. лв към август и 566 млн. лв. към края на второто тримесечие. Като дял от брутните кредити (без тези за кредитни институции) необслужваните заеми (с просрочие над 90 дни) вече са 10.61% спрямо 9.45% към юни и 7.8% към март. Въпреки нарастването от БНБ посочват, че "достигнатите нива на кредитен риск са управляеми". Едновременно с ръста в необслужваните заеми и през това тримесечие остава слаба кредитната активност в системата. Освен това лекото активизиране на бизнес заемите през второто тримесечие не се запази през третото. "Ръстът на корпоративните кредити (с 2.3% до 33.58 млрд. лв.) е повлиян от връщане в баланса на системата на по-рано продадени кредитни портфейли", уточняват от БНБ. Тоест част от растежа е фиктивна. При жилищните заеми нарастването е с 0.7% до 9.15 млрд. лв. Потребителските кредити се свиват и размерът им е с 1.1% по-малък спрямо три месеца по-рано. Така продължава тенденция почти да няма нови кредити, които да компенсират нарастването на влошаващите се. Активите в системата нарастват през тримесечието с 1.6% до 72.1 млрд. лв., като причина за това са и обратно изкупените кредити. Няма промяна във факторите, които влияят върху дейността на банките, отчитат от БНБ. "Предприетите от кредитните институции мерки за допълнително укрепване на капиталовата позиция са предпоставка за запазване на съотношенията за адекватност и капиталовия излишък (буфер) в системата." Към края на септември той е близо 3 млрд. лв. Регулаторът посочва още, че всички банки спазват препоръчаното ниво на ликвидност и така съотношението на ликвидните активи към сумата на пасивите остава без промяна спрямо юни на ниво 22.2%.